Медицина или спектакъл за наивници– Лунният лекар от Берлин

Споровете за измамите при нетрадиционната медицина напомнят, че за мнозина медицината е забогатяване за сметка на доверчиви наивници чрез организиране на подходящ спектакъл.
В сферата на фантастиката е историята за Хераклит Галилеев от разказа „Лунатин, лунатин, лунатин…“ на Светослав Минков. Хераклит Галилеев е българин, който заминава за Америка и лекува американците с вълшебното хапче „лунатин“, съставки за което изличал от Луната. Съвсем не от литературната фантастика е историята на д-р Вайследер от Берлин.
В края на 18 век медицината все още изостава по отношение на лекарствата, а хората често търсят алтернативни средства за лечение. Доктор Вайследер, с прозвището „Лунният лекар“, решава да лекува хората от Берлин с лунни лъчи. Работи в бирария, която специално обзавежда за целите на лечението. Започва да твърди, че може да лекува нелечими болести и става популярен. Лечението се състои в даване на инструкции на пациента да изпъне тялото си така, че да бъде осветено от луната. После д-р Вайследер изрича тихо неразбрани от никого заклинания и това се повтаря в три последователни нощи, когато луната е в първата си четвърт. Ако луната не е във фазата на нарастването, той не приема пациенти. Първите пациенти са бедняци, слепци, инвалиди. После в Берлин се пуска слух, че заможна дама е излекувана от Лунния доктор и тогава клиентелата се променя. Суеверието на мнозина ги кара да посещават по няколко пъти лекаря.
В другия край на бирарията неговата съпруга прави същото. Лунният лекар лекувал мъже в северното изложение на помещението, а г-жа Вайследер – жени в южното изложение. Странно е това обстоятелство, за да са в една и съща фаза, луните би трябвало да са две. Пациентите не си задават този въпрос, както и въпроса как Луната въздейства на различни хора с различни заболявания, но с една и съща сила. Д-р Вайследер лекува без хапчета, без да се интересува от сложни латински диагнози, без да дава обстойни обяснения, без апаратура. Ограничава до минимум разходите си. Интериорът включва само широки прозорци. В приемната си той събира на едно място тълпа от „излекувани“ пациенти и кара идващите да чакат с часове за прием. През цялото време на това чакане слушат за „изцелението“ и за силата на лунните лъчи. На практика приемната му се оказва добре организиран спектакъл, зрелищно представление, което цели да накара всички да вярват в бъдещото си изцеление. Универсалното лекарство привлича тълпи от пациенти. Изненадващо е колко много хора поверяват здравето си на д-р Вайследер.
Един от лекарите в Берлин (д-р Маркус Херц) все пак развенчава медицинските умения на лунния лекар в есето си „Преклонение при лекаря на Луната в Берлин“. В него описва как отива при лунния лекар с твърдението, че страда от подагра. Най-вероятно д-р Вайследер не е разбирал нищо от медицина, нито е имал медицинско образование. Спорът за лечението на д-р Вайследер има за своя основа умението на хора като лунния лекар да въздействат на въображението, да не се страхуват от показност и организиране на спектакли. Неговото лечение напомня, че човечеството продължава да бъде лековерно и всеки нов век идва с нови наивници, хванали се на примамката на шарлатаните.