Минималната заплата през 2027 г. – защо се спори за тавана от 672,80 евро?
Минималната работна заплата за 2027 г. предизвика спор между синдикати и работодатели. Защо горната граница е 672,80 евро и какъв размер предлага държавата?
Минималната работна заплата отново се превърна в една от най-спорните икономически теми в България. Правителство, работодатели и синдикати постигнаха напредък по новия механизъм за определянето ѝ, но не успяха да се споразумеят за конкретния размер през 2027 г. Според представените от Националния статистически институт данни горната граница на диапазона, в който се обсъжда бъдещата минимална заплата, достига 672,80 евро, докато долната е сегашното равнище от 620,20 евро. Именно таванът се превърна в един от основните поводи за спор.
Досегашният механизъм, записан в Кодекса на труда, предвиждаше минималната работна заплата за следващата година да бъде 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период. През юли 2026 г. обаче парламентът реши да бъде разработен нов механизъм, като до приемането му минималната заплата остане на равнището за 2026 г. – около 620 евро. Така България се насочи към система, при която размерът няма да следва автоматично един-единствен показател.
При обсъждането на новия модел социалните партньори договориха четири показателя за определяне на диапазона на МРЗ – движението на средната и медианната работна заплата, малката потребителска кошница и производителността на труда. Договорено е също адекватността на минималното възнаграждение да се оценява спрямо 60% от брутната медианна заплата и размера на издръжката на живот. Така бъдещата МРЗ трябва да отчита едновременно доходите, цените и състоянието на икономиката, вместо да бъде механично обвързана само със средната заплата.
Спорът обаче започва при самите числа. По данни, представени след преговорите на 21 август, горната граница е изчислена на 672,80 евро. Синдикатите смятат този таван за прекалено нисък. КНСБ посочва, че ако се следва досегашната логика за 50% от средната брутна заплата, сумата би била около 692 евро. КТ „Подкрепа“ също настоява минималната заплата за 2027 г. да не бъде по-ниска от приблизително 690 евро. Така се стига до парадокс: новият механизъм, който трябва да гарантира „адекватна“ минимална заплата, може поне през първата година да даде по-ниска стойност от тази, която би произлязла от старата формула.
От другата страна на спора са работодателските организации. За бизнеса автоматичното увеличение на минималната заплата носи риск разходите за труд да растат по-бързо от производителността, особено в предприятията и регионите с по-ниски доходи. Затова работодателите подкрепят по-предпазлив подход и отчитане на повече икономически показатели. След срещата Българската стопанска камара потвърди диапазона между 620,20 и 672,80 евро, като работодателските предложения са били за по-нисък размер от горната му граница.
Има и още един интересен момент – дори синдикатите не настояват непременно МРЗ да бъде точно равна на изчисления таван. След преговорите беше съобщено, че предложението им в рамките на обсъждания коридор е 646,50 евро, макар синдикалните представители да продължават да защитават тезата, че старата формула би дала около 690–692 евро. Това показва колко трудно е да се намери баланс между социалната функция на минималната заплата и възможностите на икономиката.
Затова спорът за 672,80 евро всъщност е много по-голям от спор за една конкретна сума. Въпросът е какво трябва да представлява минималната работна заплата – защита на работещия от бедност, отражение на реалната производителност на икономиката или компромис между двете. Правителството, синдикатите и работодателите вече постигнаха съгласие по важна част от правилата, но не и за размера за 2027 г. Окончателната сума предстои да бъде определена от правителството, а именно тя ще покаже дали новият механизъм ще започне живота си по-близо до позицията на бизнеса или до исканията на работещите.
