Морал срещу свобода: Трябва ли България да регулира по-строго съдържанието в социалните мрежи?

В последните години социалните мрежи в България се превърнаха не само в средство за забавление и връзка с близки, но и в арена на ожесточени спорове, дезинформация и реч на омразата. Случаи на фалшиви новини, подвеждаща информация по здравни, политически и обществени теми, както и публично унижение на известни личности и обикновени граждани, предизвикаха сериозен дебат: трябва ли държавата да наложи по-строг контрол върху съдържанието в интернет?
Привържениците на по-сериозни регулации твърдят, че свободата на словото не трябва да бъде оправдание за злонамерени публикации. Те посочват примери, в които фалшиви новини са водили до страх, разделение и дори реални щети – като по време на пандемията от COVID-19, когато социалните мрежи бяха залети от антиваксърски твърдения и конспирации. За тях е необходим механизъм, който да ограничи вредното съдържание и да защити уязвимите групи – включително децата.
От другата страна стоят хора, които виждат в тези предложения опасност от цензура. Според тях „регулация“ често е просто друга дума за политически контрол. Те се опасяват, че ако държавата получи право да ограничава съдържание, това ще отвори врата към потискане на неудобни мнения и насочване на общественото мнение в определена посока. Освен това подчертават, че социалните мрежи вече имат собствени механизми за модериране и докладване.
Дебатът се усложнява още повече от това, че в България липсват ясни правила и институции, които да се справят с проблема ефективно, но без да ограничават основни права. Европейският съюз също натиска страните членки за по-сериозни мерки чрез закони като Акта за дигиталните услуги (DSA), но прилагането на тези правила у нас е все още неясно.
Младите хора, израснали в дигитална среда, често възприемат свободата в интернет като даденост, докато по-възрастните са по-склонни да подкрепят ограничителни мерки в името на „реда“. Това разделение създава напрежение между поколенията и поставя въпроса: чия визия за обществото трябва да надделее? Ако младите не бъдат включени в създаването на правилата, има риск те да загубят доверие в институциите, а ако гласът на възрастните доминира, може да се стигне до регресивни решения, несъвместими с духа на свободата.
В крайна сметка въпросът остава отворен: как да постигнем баланс между моралната отговорност и свободата на изразяване в едно общество, което все още търси себе си? Може би решението се крие не само в нови закони, а и в образоването на гражданите – да бъдат по-критични към информацията, която потребяват и споделят. Защото свободата идва не само с права, но и с отговорност.

По материала работи Веселин Байчев