Можела ли е жена да стане монарх според Търновската конституция?

Един от интересните въпроси, свързани с Търновската конституция от 1879 г., е дали жена е можела да наследи българския престол. Отговорът е еднозначен – не. Основният закон на Княжество, а по-късно и на Царство България, изрично предвижда, че короната се наследява само по мъжка линия.

След избирането на княз Фердинанд I и обявяването на независимостта през 1908 г., правилото за наследяване е формулирано ясно: „Царското достойнство е наследствено в мъжката низходяща права линия, по реда на първородството на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд I.“ Това означава, че право да наследят престола имат единствено неговите законни мъжки потомци, като предимство има най-големият син.

Този принцип е известен като агнатична примогенитура – система, при която престолът преминава само към наследници от мъжки пол. Дъщерите на монарха, независимо от възрастта си или липсата на братя, не могат да наследят короната. Подобна практика е била широко разпространена в много европейски монархии през XIX и началото на XX век.

Следователно, ако царят не е имал син или друг законен мъжки наследник, престолът не би могъл автоматично да премине към негова дъщеря. В подобна ситуация би възникнал въпрос за наследяване от друг мъжки представител на династията или за промяна на законовите разпоредби чрез Велико народно събрание.

Историята на българската монархия потвърждава действието на това правило. След Фердинанд I престолът е наследен от неговия най-голям син Борис III, а след смъртта на Борис III през 1943 г. цар става малолетният му син Симеон II. Макар Борис III да има и дъщеря – княгиня Мария Луиза, тя никога не е имала право да наследи трона според действащите тогава конституционни разпоредби.

Ограничението не е било необичайно за епохата. Много европейски държави също са прилагали наследяване само по мъжка линия, докато през XX и XXI век редица монархии преминават към т.нар. абсолютна примогенитура, при която най-голямото дете наследява престола независимо от пола си. България обаче не достига до подобна промяна, тъй като монархията е премахната след референдума през 1946 г.

Следователно Търновската конституция не е позволявала жена да стане монарх на България. Конституционният текст ясно ограничава наследяването до мъжката низходяща линия на управляващата династия, което поставя България сред европейски