Мравките тъкачи имат ли собствени „ферми“ за листни въшки?
Дом на мравки тъкачи или ферма за листни въшки – кое е по-правилно?
Мравките тъкачи строят гнезда от листа, но могат и да пазят насекоми заради сладката им медена роса. Дом ли е това или своеобразна ферма?
Когато видим листа, събрани и закрепени един към друг високо в короната на тропическо дърво, най-естествено е да кажем, че пред нас се намира дом на мравки тъкачи. Но ако погледнем какво се случва по клоните около него, картината става по-интересна. Мравките не само строят, защитават територията си и отглеждат потомство. Те могат да пазят насекоми, които се хранят с растителни сокове, за да получават от тях сладка медена роса. Затова възниква любопитният въпрос: виждаме ли мравуняк или своеобразна животинска ферма?
Мравките тъкачи са известни преди всичко с необикновеното си строително умение. Работничките придърпват краищата на листата един към друг, понякога образувайки цели живи вериги от собствените си тела. След това използват ларвите си като своеобразни „совалки“. Ларвите отделят копринени нишки, с които листата се съединяват. Получава се защитено гнездо, което изглежда сякаш е ушито направо върху дървото.
Но животът на колонията не свършва зад стените от листа. Мравките тъкачи могат да поддържат взаимноизгодни отношения с листни въшки и други насекоми, отделящи медена роса. Тези малки растителноядни насекоми поглъщат големи количества растителен сок и отделят богата на захари течност. За мравките тя представлява ценен източник на енергия.
В замяна мравките могат да защитават своите „доставчици“ от хищници и конкуренти. Калинки, хищни ларви и други насекоми, които биха нападнали листните въшки, могат да бъдат прогонвани. При някои взаимоотношения между мравки и насекоми, произвеждащи медена роса, защитата е толкова последователна, че сравнението с пастири, пазещи стадо, изглежда почти неизбежно. Мравката получава храна, а насекомото – своеобразна охрана.
Точно тук обаче трябва да бъдем внимателни с думата „ферма“. Мравките не извършват земеделие или животновъдство със съзнателното намерение, което влагат хората в тези понятия. Поведението е резултат от еволюцията. В биологията подобни отношения обикновено се разглеждат като форма на мутуализъм – взаимодействие, при което и двете страни могат да получат полза. „Ферма за листни въшки“ е чудесно популярно сравнение, но не бива да го приемаме буквално.
Има и още една подробност. Не всяка колония на мравки тъкачи непременно трябва да бъде свързана точно с листни въшки. В различните части на света мравките могат да използват медената роса на различни групи смучещи растителни сокове насекоми. Затова би било неточно всяко тяхно листно гнездо автоматично да бъде обявявано за „ферма за листни въшки“. Самото гнездо преди всичко остава домът на колонията.
Тогава кое название печели спора? Ако трябва да бъдем научно точни – дом на мравки тъкачи. Ако обаче искаме да опишем удивителната им стратегия за снабдяване с храна, сравнението с „ферма“ за листни въшки прекрасно показва как функционират отношенията между двата вида. Мравките строят дом от листа, но около него могат да създадат нещо, което удивително напомня човешкото животновъдство – пазят източника си на храна и получават сладка награда.
Може би затова най-интересният отговор е: и двете, но по различен начин. Листата са домът на мравките, а колониите от насекоми, които те защитават заради медената роса, са тяхната своеобразна „ферма“. Природата е измислила подобна размяна милиони години преди хората да започнат да ограждат пасища и да отглеждат домашни животни.
