На близките или на общността да се завещае богатството?

На близките или на общността да се завещае богатството? Един спорен въпрос, пред който са изправени само хората, които имат богатство. Малкото завещание на Франсоа Вийон (1446) в поетична форма разкрива, че за бедните такъв проблем няма:

На времето останал верен,

раздаде своето Вийон.

Като лопата беше черен,

изстискан бе като лимон

и нямаше дори подслон

да завещае на другар –

без грош под този небосклон,

не доживя да стане стар.

В най-честия вариант богатството остава в семейството, като се разпределя между неговите членове. Богатият тапицер Луис Дантон от Лион (Франция) през 1856г. взема различно решение, като завещава богатството си на града. Той има конкретна визия – на един от централните площади да се направи фонтан, който непрекъснато да се захранва с вода. Проектът на първия фонтан е на Лиенард. Нов фонтан е проектиран през 1868г., но диаметърът от 41,75 метра е определен като прекалено голям. През 1877г. градският съвет на Лион обявява конкурс, на който е одобрен проектът „Изкуство“ на Гаспар Андре. Фонтанът е завършен през 1881. Изграден е като кула в два басейна, разположени един над друг. В четири арки са поставени скулптурите на знакови художници, свързани с изкуствата, с които е известен град Лион – Ферибер Делорм (архитект), Жерар Одран (гравьор), Иполит Фландрен (художник) и Гийом Кусту (скулптор). Четири морски сирени държат риби, които пръскат вода. Фонтанът на площада на якобинците изпълва с естетическа наслада жителите на Лион до днес. Така богатството на тапицера от Лион се е превърнало в пътуваща през вековете красота, озвучена от безсмъртието на водата. Можем само да предполагаме какво щеше да се случи с него, ако беше завещано на близките му.