На сцената или далеч от нея – спорове за ролята на обществените изяви за престижа на личността

Престижът на всеки зависи от неговите обществени изяви. Необходимо е да се намери баланс в това отношение. Прекалено честите изяви могат до доведат до липса на уважение. Откриването на точната мярка за изяви в обществения живот превръща Деиокес (в някои преводи – Дейокес) от Мидия в цар. Според някои иранолози той е „първият законодател“, както и първият, който установил царство в Иран.

Херодот разказва, че мидийците се освободили  от асирийско господство първи сред поробените народи. Те не търпели владетели, живеели в села, всяко със свой владетел. За да направи себе си цар, Деиокес предприема интересна стратегия – „Деиокес копнеел за власт и постъпил по следния начин…“ (Херодот). Решава да се възползва от непрекъснатите спорове, в които мидийците влизали при своите взаимоотношения. В своето село той станал борец за справедливост – „той се хвърлил още по-усърдно да упражнява правосъдие, когато в цяла Мидия царяло беззаконие – постъпвал така, понеже бил убеден, че на правдата най-големият враг била неправдата“. На обществената сцена Деиокес излиза като справедлив съдия.

Вземал участие във всеки спор и търсел безпристрастно решение. Така си създал репутация на безпристрастен съдия. След всяко разрешаване на спор престижът му растял. Започнали да идват при него хора от съседните села, които също търсели справедливост за разрешаване на споровете – „Когато това се разчуло, хората, които по-рано попадали под ударите на несправедливи решения, сега започнали да ходят на драго сърце при Деиокес да ги съди.“ (Херодот).

Молителите станали твърде много и Деиокес изненадващо се оттегля от съдийската роля. Заявява, че за него е трудно да решава толкова много спорни ситуации. Престижът му в обществото бил пораснал достатъчно. Деиокес всъщност открива точката, с която да постигне баланс по отношение на дилемата – на сцената или далеч от нея.

Споровете между мидийците обаче продължават, очертава се ясно нуждата от човек, който да решава разногласията им. Те решават да изберат Деиокес за цар. Като такъв той строи царски дворец и нова столица – Екбатана, който става един от най-богатите и красиви антични центрове на света. Смята се, че днес това е град Хамадан в Иран. Името Екбатана означава „град за всички“ или „място за събиране“. Според Херодот „щом взел властта, накарал мидийците да изоставят селищата си и да си построят един-единствен град, като вложат в него всичките си усилия“.

Деиокес (царувал през 700 – 678 г. пр. н.) според Херодот продължава да упражнява своята професия на съдия, но вече не приема лично молителите. Определя хора, които да приемат молбите за разрешаване на спорове и да му ги предават – „Деиокес въвел за първи път следния ред: никой да не влиза при царя, всичко да става чрез вестители“. Така престижът му продължава да расте, а царят „твърдо съблюдавал за справедливостта“. Без да бъде на сцената, Деиокес организира съдопроизводството в своето царство – „Пращали му в двореца описани случаите, а той се произнасял по внесените дела и ги изпращал обратно“. Царят запазва респекта, който всява сред хората – „Деиокес се обкръжил с тази тържественост заради това да не би, като го виждат неговите връстници, с които бил отраснал заедно и които по род и доблест не били по-долу от него, да изпитат огорчение и да кроят заговори; целял, като не го виждат, да им се стори, че е нещо изключително“.

Херодот съобщава, че Деиокес управлява 53 години, разширява страната и полага основите на бъдещата Персийска империя, която неговият праправнук Кир Велики ще основе.

На сцената или далеч от нея – в споровете за ролята на обществените изяви за престижа на личността Деиокес остава нагледен пример за необходимостта да се намери правилния баланс по отношение на тази дилема.

На снимката: картина на Луи Буланже (1806 – 1869) – Деиокес заповядва на мидийците да продължат пътя си на завоевоевание.