Идеята, че носът на човек може да стане по-голям, когато лъже, звучи като приказка, но зад нея стои интересен физиологичен феномен. Разбира се, носът не се увеличава видимо като този на Пинокио. При определени емоционални състояния обаче в носните тъкани могат да настъпят промени, които създават усещане за напрежение, топлина или леко подуване.

Когато човек изпитва силно притеснение, вина или напрежение, организмът автоматично активира реакции, свързани с нервната система. Кръвоснабдяването на различни части на тялото може да се промени, включително и в областта на носа. Именно тези промени стоят зад популярното твърдение, че носът „се уголемява“ при лъжа.

Особен интерес представлява фактът, че носът съдържа специална тъкан с много кръвоносни съдове, която може да се изпълва с кръв и да променя обема си. Подобна тъкан се среща и в репродуктивната система. Затова носът понякога реагира на промени в кръвообращението по начин, който може да бъде забелязан или усетен от самия човек.

Тази реакция може да обясни и защо някои хора докосват, потъркват или почесват носа си, когато се чувстват неловко. Повишеното кръвоснабдяване и усещането за дразнене могат да създадат желание човек да докосне носа си. Това обаче не означава автоматично, че той лъже.

Всъщност езикът на тялото не може надеждно да докаже дали някой казва истината. Докосването на носа може да бъде причинено от сух въздух, алергия, навик, нервност или обикновено физическо раздразнение. Затова един-единствен жест не е достатъчен, за да определим дали човек ни заблуждава.

Митът за „нарастващия нос“ вероятно е толкова популярен именно защото свързва видима част от човешкото тяло с невидимите реакции на емоциите. Когато сме под напрежение, тялото ни може да реагира по много начини — чрез промени в пулса, изпотяване, зачервяване и различни неволни движения.

Така че носът наистина може да претърпи временни физиологични промени при стрес или силни емоции, но това е далеч от приказното уголемяване на носа при лъжа. Истината е по-интересна: човешкото тяло постоянно реагира на емоциите ни, а понякога тези реакции могат да ни издадат — не защото носът „расте“, а защото нервната система оставя малки следи от това, което преживяваме.