Нападение и защита при международни спорове – стратегията на Себастиан льо Претър дьо Вобан (1633-1707)

Изкуството на укрепването не е само в правилата и системата, но и в здравия разум и опита. (Себастиан льо Претър дьо Вобан, 1633-1707)

На Вобан Луи XIV (Кралят Слънце, 1638-1715) поверява защитата на Франция при международни спорове.

Маркиз Себастиан льо Претър дьо Вобан е кралски военен инженер, фелдмаршал. Неговата стратегия за защита се основава на строежи на крепости. Ръководи строежи на 37 нови крепости, а осъвременява други 300, които са съществували на територията на страната. С пръстен от крепости той защитава националните граници на Франция в продължение на векове. Особено загрижен е за защитата на германската граница. Белфорската крепост е конструирана като полулуна с позиции за големи оръдия. Белфор е град в Източна Франция и е разположен на стратегически път, свързващ долините на Рона и Рейн. Във Френско-пруската война прусаците предприемат неуспешна нощна атака (битката при Белфор), след което преминават към тактиката на гладната обсада. Вече са влезли в Париж, но 103 дни стоят пред крепостта Белфор, без да могат да я превземат. През 1871г. на Белфор е заповядано да се предаде.

През 1662г. Франция купува Дюнкерк от Англия, а Вобан започва да проектира укрепления, които да са в синхрон с търговските и военноморските амбиции на Франция. Върху крепостта Дюнкерк той работи до края дните си.

Безспорен шедьовър на защитната стратегия на Вобан е Цитаделата на Лил. Завършена е през 1671г, но може да бъде видяна и днес.

Известността на Вобан при защита на укрепления излиза вън от границите на Франция. Херцогът на Савой го моли за помощ при защитата на Торино, Верчели и Верю.

Но Вобън е известен не само с уменията си да проектира крепости и укрепления. Със същия успех той се справя и с превземането им. Вобан участва и ръководи превземането на десетки крепости – Дуе, Турне, Лил, Рейнберг, Маастрихт, Трир, Безансон, Динан, Лимбург, Конде, Бушен, Валенсиен, Камбре, Гент, Ипр, Кортрайк, Люксембург, Филипсбург, Намюр, Брайзах. Маастрихт например е добре охранявана крепост, но Вобан я превзема само за две седмици. Като тактика за предпазването войниците от артилерийския огън той измисля система от пълни „паралели“. В продължение на повече от три века методът на Вобан за превземане на крепости е основен във военните спорове. През 1697 година той използва за пръв път рикошетен огън за разрушаване на укрепления.

Като най-добрия военен инженер на своето време, брилянтен и в атаки, и при защита, той пише теоретични трудове, в които излага идеите си за обсадната стратегия, за провеждане на отбрана и защита, за използване на паралелни траншеи при превземане на укрепени позиции, за прилагане на тактиката на „рикошетния огън“, за използването на мини при разрушаване на вражески крепости. Вобан вевежда щика във френската армия и превръща известните мускети в копия. Това изобретение е еволюция в оръжейното дело. През 1669г. излага стратегията си за защита в труда „Инструкции за защита“, но той е публикуван едва през 1740г. в Лайден. През 1683г. Вобан пише „Общ наръчник за укрепления“.

Постиженията на Вобън при разрешаването на международни спорове са феноменални. Откритията му защитават Франция в продължение на няколко столетия.