Не спори с хипопотам!

Ранните европейски изследователи на Африка, които попадат на хипопотама, решават, че са открили библейското митично чудовище Бегемот (Йов 40:10 – 27), за което е казано, че „само Оня, който го е сътворил, може“ да се справи с него. В руския език названието за хипопотам е „бегемот“. Преносното значение на думата включва описание на нещо голямо, силно и опасно. Днес учените стигат до извода, че хипопотамът има много общи черти с китовете и може би е липсващото звено между древните копитни животни и Китовете. Макар че изглежда тромав, той е бърз плувец и бегач (бяга със скорост 30 км/час). Външната представа за тлъстини е измамна. Тялото му е огромна мускулна маса. Агресията на хипопотама е най-силна, когато защитава малките си или когато е ранен. Майката хипопотам се опитва да отдели малкото си от стадото, за да не бъде наранено от други хипопотами, но има случаи, когато малкото е стъпкано дори от своя баща. На сушата агресията на хипопотамите нараства и те могат да нападнат дори слонове и носорози. Но в спора между хипопотам и лъв на сушата често победител е лъвът.
Хипопотамите са сред животните, с които е най-опасно да се води спор. От него се страхуват дори крокодилите, с които обитава едни и същи води. Той живее на стада, в които доминира един мъжки. Ако в стадото има други мъжки, Алфа-мъжкарят не им позволява да се чифтосват с женските. Неговите между 30 и 70 сантиметра зъби и огромни челюсти се използват както за отбранителни хватки, така и за нападение. Той има 36 зъба. Те са смъртоносно оръжие при спор. С тегло 3-4 тона, с дължина 5 метра и агресивен, раздразнителен характер това животно използва жестока тактика, за да охранява своята водна територия. Нападението им е без предупреждение. Възрастните хипопотами имат територия 100 метра в реките и 500 метра на езерата. Хипопотамите не плуват, а по-скоро тичат по дъното на реките. Хипопотамът напада и себеподобните си, а победителят печели територията. Преди битка хипопотамите се изправят един срещу друг и разтварят челюсти заплашително. Така те показват един на друг бивните си. По-слабият трябва да прецени силата на другия и да отстъпи. Ако не го направи, битката е жестока и в много случаи смъртоносна. Днес учените стават свидетели на сцени, при които хипопотамът, макар че се счита за тревопасно животно, не се колебае да изяде и различни животни, дори и друг хипопотам. В национален парк Крюгер в Южна Африка учен е станал очевидец на такава сцена.
Спорът между човек и хипопотам може да бъде фатален както за хипопотама, така и за човека. Това разбира през 1996г. 28-годишния Пол Темплър, който отива в Зимбабве, за да прави снимки. Историята му обикаля световните медии, след като той оцелява, когато два пъти е бил до кръста в гърлото на два хипопотама. Туристите плуват по река Замбези с две канута и каяк, натъкват се на група хипопотами и опитват да гребат по-далеч от тях. Пол Темплър е в първото кану. То е преобърнато от хипопотам. Един от туристите (Евънс) се оказва във водата, а течението го води към майка хипопотам и нейното бебе. Темплър скача във водата, за да го спаси. Стига до него, протяга ръка, за да го хване, но в този момент вижда как водата изригва, после става тъмно и тихо, а Темплър разбира, че само от кръста надолу усеща водата. Оказва се, че до кръста е в гърлото на хипопотам. Докато се опитва да осъзнае ситуацията, той е изплют от животното, на повърхността на водата вижда човека, когото се е опитвал да спаси, казва му да се махат, но в същото време усеща удар и отново се оказва в гърлото на хипопотама, после пак е изплют. Когато изплува, той не вижда другия човек, а хипопотамът е разярен и отново се насочва към него с отворена уста. Водачът на групата Мак приближава до мястото на тази битка и Темплър успява да хване дръжката на каяка. Мак го вкарва в него и гребе бързо до безопасно място. Евънс така и не е открит. В болницата Темплър преживява няколко операции и оцелява – без една ръка.
Хипопотамът не се страхува от хората. Ако е на сушата и пасе на нивата на човек, опитите на човека да го прогони могат да са фатални, защото хипопотамът ще премине към нападение. Съседството между хора и хипопотами е опасно. Резерватът Южна Луангва в Замбия е известен с агресивните си хипопотами, които на година убиват около 50 човека (някои от които туристи).
В други от случаите обаче спорът между човека и хипопотама е фатален за животното. Днес то е застрашен вид. Бракониери избиват хипопотамите заради бивните им (достигат 60 сантиметра), които в някои случаи са по-ценни от бивните на слоновете. Човекът отнема и територията на хипопотама, което също води до намаляване на този древен животински вид.
При всички случаи споровете с хипопотам могат да са фатални – затова е най-добре да не се влиза в спор с него.