Необходимостта от блокчейн краудсорсинг за онлайн разрешаване на спорове (BCODR)

1.Проблемът в сегашното си състояние

Правните системи по света не отговарят адекватно на нуждите на интернет потребителите. Според официалната статистика на Международния съюз по телекомуникации (ITU) около 66% от световното население или 5,3 милиарда души са използвали интернет през 2022 г. Това означава, че настоящите правни системи не са подходящи за нуждите на повече над 5 милиарда души. Академиците и законодателите изразходват много човешки и финансови ресурси в разработването на все по-сложни правни рамки за справяне с бързо променящото се технологично развитие.

Клишето „законът винаги стои зад технологията“ може редовно да се чуе както в академичния, така и в законодателния свят. Вероятно ще го чуваме дълго време, освен ако няма промяна на парадигмата в областта на интернет правото. Първият познат ни писан закон е кодексът на Хамурапи. Той е бил цар на Вавилон в периода между 1792 г. пр. н. е. и 1758 г. пр. н. е. След Кодекса на Хамурапи функционирането на световните правни системи не се е променило много, т.е. лице или лица с власт (крал, национално събрание, велик херцог и т.н.) приема(т) правна рамка, която е тогава правно обвързваща за юридическите и физическите лица в съответната юрисдикция. Преди появата на интернет подобни правни рамки работят добре, тъй като трансграничните спорове са рядкост.

2.Международното право от миналото

Международното право от миналото е насочено основно към спорове между нации. Не е случайно, че големият холандски юрист Хуго Гроций, който е известен и като бащата на международното право, пише своята известна книга De jure belli ac pacis (на английски: За правото на войната и мира) в областта на международно публично право. Книгата не е наречена „За правото на международните частни спорове и тяхното разрешаване“ с причина и тази причина може да е фактът, че броят на международните частни спорове по времето, когато е живял Гроций, е бил много по-малък от споровете в ерата на интернет.

3.Липсата на ефективни механизми за разрешаване на онлайн спорове – причини и последици

В днешно време повечето потребители на интернет ще приемат правни документи (напр. условия за ползване и договори за услуги) чрез множество уебсайтове, платформи и приложения, разположени в различни държави. Всяко такова приемане представлява правно обвързващо споразумение, което от своя страна може да доведе до международни спорове. Нито по времето на Хамурапи, нито по времето на Гроций обикновеният човек не е бил обект на толкова голям брой международни договори. Широкото разпространение на транснационални онлайн спорове може да се разбира като нормална последица от увеличаването на броя на човешките взаимодействия, причинени от интернет. Споровете са нормално явление във всяко общество и появата им не е проблемна сама по себе си. Това, което всъщност е проблематично, е неспособността на обществото да разрешава спорове. Липсата на ефективни механизми за разрешаване на спорове неизбежно води до намаляване на взаимодействията между обществените актьори. Например, ако си представим хипотетична държава без ефективни механизми за разрешаване на онлайн потребителски спорове, можем да очакваме, че индустрията за електронна търговия в тази страна няма да бъде добре развита, тъй като потребителите ще се страхуват да купуват стоки онлайн, защото техните права могат бъдат нарушени и те няма да имат начин да коригират тези нарушения.

Тази статия не представлява правна консултация и може да се използва само с информационни цели.