Неприятната истина в спор с приятната фантазия (Марко Брагадино, 1545-1591)

Когато в спор се опираме само и единствено на истината, а тя е отблъскваща и трудна за приемане, разрушаваме фантазиите на опонента. Илюзиите рухват. А много хора предпочитат да живеят с тях.

Марко Брагадино, 1545-1591

В спора между истината и фантазията измамникът Марко Брагадино се придържа към дръзката тактика, че приятната фантазия е по-добра от неприятната истина и превръща бляновете на хората в свои съюзници, за да победи истината. Помага му и „вярата в чудото“, която съпътства всички, които не успяват да приемат истината. От тази вяра се възползват много измамници, фалшификатори, фокусници. За мнозина е невъзможно да повярват, че проблемите им са резултат от глупост или бездействие. Те предпочитат да търсят виновника някъде другаде. Светът за тях винаги е несправедлив и са готови да подадат ръка на този, който им предлага фантастично спасение, невероятни хипотези и обещания. Брагадино обещава на болните, че ще ги излекува, на бедните, че ще забогатеят, на наранените предлага помощ, на нещастните – щастие. А промяната ще е като с магическа пръчка – веднага, тук и сега.

Венеция

След откриването на Новия свят величието на Венеция залязва. Много венецианци я напускат, но остават и такива, които отказват да приемат истината. Те предпочитат да повярват на фантазиите си – градът отново ще стане богат. Появява се във Венеция гениален алхимик, който може да добива злато – Брагадино. Марко Брагадино твърди, че е алхимик, който има таен метод за добив на злато. Успява да убеди правителството на Венеция в твърденията си и получава финансиране за производство на злато. Венецианският сенат дори се тревожи, че херцогът на Мантуа може да предложи на Брагадино да отиде да живее там… и съответно алхимикът да позлати Мантуа вместо Венеция. Обаче времето минава и привържениците на бляновете за злато стават все по-малко, а търсачите на истината все повече. Брагадино заема позата на обиден от недоверието на венецианците и напуска града.

Флоренция

След Венеция (1574 до 1579) той отново печели финансиране във Флоренция. Този път от херцогиня Бианка Капело, която страда от безплодие. За  40 000 скуди (венецианска парична единица) Брагадино й продава илюзията, че притежава философски камък, с който ще я излекува от безплодието.

Мюнхен

Илюзията за производство на злато е доказала своята ефективност и Брагадино я продава на херцога на Бавария (Вилхелм V) в Ландсхут. Предлага срещу голяма сума да излекува и силното главоболие на херцога.

Това е последният му опит да продава блянове на хора, които страдат и не приемат отблъскващата истина. В Мюнхен през 1591 Брагадино е екзекутиран чрез обезглавяване по заповед на херцога.

Съвременни форми на „бригадинизъм“

Днес „брагадинизмът“ има нови форми – вместо алхимици със злато, имаме инфлуенсъри, които обещават бързо забогатяване, самолечение или щастие чрез „тайни“ методи, хранителни добавки и астрологични прогнози. Социалните мрежи понякога са сцена, на която се разиграват същото съдържание, същите илюзии, каквито Брагадино продава преди векове – само че по-масово и по-умело опаковани. Финансовите пирамиди, криптоизмами и гурутата на „позитивното мислене“ продължават да намират публика сред хората, които не желаят да приемат истината за нуждата от усилие, време и критично мислене. Така съвременните „алхимици“ на духа и портфейла използват същото, на което е разчитал Брагадино – вярата в чудо и бягството от истината. Приятната фантазия печели в спора с неприятната истина.