Невлизането в съюзи и пазенето на независимост може да предотврати спорове – тактиката на Елизабет I (1533 – 1603)

„Виждам, но не казвам нищо“ е девизът на Елизабет I, а личното й мото: „Винаги същата“.

Невлизането в съюзи и пазенето на независимост може да предотврати спорове. Към тази тактика за предотвратяване на спорове се придържа Елизабет I. Тази тактика води до мир, до културен и икономически подем в Англия.

Тактиката за невлизането в съюзи и пазенето на независимост при Елизабет I (1533 – 1603) в личен аспект

Елизабет I става кралица на 25-годишна възраст и е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Тя е известна като „кралицата дева“, защото не се омъжва, въпреки че има много кандидати за брак – „По-добре да бъда самотна клетница, отколкото омъжена кралица“. Може би причината за това нейно решение е също придържане към тактиката за пазене на независимост. Бракът е съюз, който също може да роди спорове. Някои историци виждат в отношението й към брака последиците от смъртта на майка й (Ан Болейн) и останалите съпруги на баща й – Хенри VIII.

Известно е, че Елизабет I е била влюбена в приятеля си от детство – лорд Робърт Дъдли. Кралицата сериозно обмисля този брак, а Робърт Дъдли се смята за кандидат цяло десетилетие. В крайна сметка любовта й не излиза от рамките на приятелството, което продължава тридесет години (до неговата смърт).

Елизабет I приема ухажвания на кандидати до петдесетгодишна възраст. Херцог Франсоа Анжуйски, който е с 22 години по-млад от нея, е последният кандидат за ръката й. Кралицата превръща въпроса за брака в дипломатически похват, за нея той е аспект от външната политика и тя го оставя нерешен. Няколко години например преговаря за брак с ерцхерцог Карл Австрийски, с френските принцове – Анри Анжуйски и брат му Франсоа Анжуйски. Франсоа посещава Лондон през 1581 и Елизабет I го представя като бъдещ съпруг, но той умира през 1584, без да се стигне до брак. Иван Грозни (1530 – 1584, Русия) също й предлага брак, а в по-късното си управление иска от нея гаранции, че ще получи убежище в Англия, ако се наложи да напусне Русия.

Парламентът настоява тя да се омъжи и да уреди въпроса с наследяването на трона. Обвиняват я в безотговорност. Всъщност мълчанието й засилва политическата й сигурност. Ако назове наследник, тронът й става уязвим за преврат. В същото време метафори от онази епоха представят Елизабет като омъжена за кралството си: „всичките ми съпрузи, моя добър народ“ (Елизабет I, 1599). Поетите и писателите пък  са вдъхновени от позицията й. В иконографията се ражда култ към девствеността.

Тактиката за невлизането в съюзи и пазенето на независимост при Елизабет I в обществен аспект

Умереното й управление на държавата в продължение на 44 години се изразява в прояви на толерантност в много отношения, включително и религиозно. Биографите й отбелязват, че личните й религиозни убеждения може никога да не станат известни. Последователно тя търси решения, които удовлетворяват английските протестанти и в същото време не засягат интересите на католиците. Кралицата не толерира радикални реформи, а всички лица на обществени длъжности са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата. Ако не го направят, те са отстранявани от заеманите длъжности. Законите за ересите са отменени. Инакомислещите имат право на изява, не са гонени или преследвани. Наказанията при неподчинение са предимно парични глоби. Избягва се всяка крайност при вземане на решение за неподчинение. Водена от тактиката за невлизането в съюзи и пазенето на независимост, кралицата оставя в историята на страната си  управление, известно като „Елизабетинска епоха“. Това е период на стабилност. Разцветът в Англия обхваща литературата, театъра, изкуствата (Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу), морските пътешествия и завоевания (Франсис Дрейк например). Под управлението на кралицата Англия се превръща в голяма морска сила и постепенно измества Испания. 1587 е основана колонията Вирджиния („Девствена“) в Северна Америка. Финансирането на морските пътешествия е осигурено от кралицата.

Елизабет I не влиза в съюзи: „Повече се страхувам да не направя грешка, говорейки латински, отколкото се страхувам от кралете на Испания, Шотландия, Франция и всичките им съюзници“. Тя твърдо отстоява убежденията си и е внимателна в международните отношения. По отношение на нейната непоколебимост при вземане на решения, известна е репликата й: „Ще те смаля с една глава“. Подобна независимост проявяват само хората, които вярват в силата на своите възможности. В това отношение самоувереността на Елизабет I е забележителна: „Притежавам толкова ум и талант, че ако утре ме изгонят от Англия само по пола, пак ще успея – на което и да е място в християнския свят“. Кралицата има блестящо образование. Много историци смятат, че тя е най-образованата жена от поколението си. Елизабет I притежава интуиция, ум и кураж да отстоява решенията си, но в същото време обмисля и приема съветите на влиятелните политици в Англия. Външната й политика е определена от историците като отбранителна. В Англо-испанската война например стратегията на кралицата е подкрепа на холандците по суша с английската армия и в същото време тайни преговори за мир с Испания. Към командирите на армиите си тя отправя инструкции да се отнасят добре с пленниците и победените, но не показва разкаяние, ако е употребено кръвопролитие.

Управлението на Елизабет е 44 години, но то е последвано от нарастващо влияние на Англия по цял свят. През годините репутацията й продължава да расте.