Никола Гюзелев и споровете за бъдещето на операта

„Операта е велико изкуство, на нея съм посветил живота си и досега не съм се разочаровал. Напротив – с все по-голямо желание и усърдие работя за своето усъвършенстване.“ – Никола Гюзелев (1936 – 2014)

Споровете за бъдещето на операта търсят отговор на въпроса има ли криза в оперното изкуство. Съдейства ли техниката за разширяване обхвата на въздействие на оперното изкуство? Тези спорове са свързани, от една страна, с възхода на технологиите през последните десетилетия, от друга, с големите предизвикателства пред съвременните оперни изпълнители.  За да отговори на международните изисквания певецът трябва бързо да преминава от един стил към друг: „Днес пееш Моцарт, след три дни – Вагнер, след седмица Бритън. Лично на мен това разнообразие в репертоара ми доставя удоволствие“. Гюзелев избягва споровете с режисьорите. Когато възникнат разногласия и не е съгласен с трактуването на играни от него роли, „се стремя да не протестирам още в началото, а да видя каква линия търси в развитието на образите режисьорът.“ В спорна ситуация „винаги оставям нещата да отлежат, както се казва, изпълнявам географията на мизансцена.“ Важно е по време на спектакъла артистът да даде всичко от себе си и да се обогати от взаимоотношенията с режисьора, диригента, партньорите: „Не съм от онези певци, които винаги „по принцип“ се противопоставят на режисьора и диригента и искат да се изпълнява веднъж установеното при тях“.

Друг важен фактор за бъдещето на операта е публиката. Тя трябва да е компетентна и критична. Пял на много световни сцени („Сан Карло“ в Неапол, Кралската опера в Ковънт гардън, Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, Гранд опера в Париж, Щаатсопер във Виена), Никола Гюзелев казва за българската публика: „Мисля обаче, че у нас още не се прави достатъчно за информирането, подготовката и възпитанието на слушателите“. За разлика от българската,  „Виенската публика има подчертан интерес към операта. Тя умее да пази грижливо своите традиции. За мен винаги е приятно да видя как след спектакъл десетки хора ме чакат за автографи. При това те са учудващо осведомени за моята творческа биография.“ Като „интересна“ Гюзелев определя италианската публика: „Италианецът е влюбен във вокалното изкуство. Срещите с него са интересни, но понякога и парливи – както горещо аплодира, така и темпераментно изразява неодобрението си.“ На един от последните спектакли („Борис Годунов“) на Никола Гюзелев в Сиатъл (САЩ) певецът е изненадан от американската публика: „След четиридесетия поклон спуснаха противопожарната завеса и просто ни забраниха повече да се покланяме на публиката“.

Гледната точка на Никола Гюзелев относно споровете за бъдещето на операта той обобщава с думите: „Често се говори за някаква криза в оперното изкуство. Тъкмо обратното – чувства се нов подем, нов разцвет, все повече страни и народи се приобщават към него, все повече хора имат достъп до оперните театри. Техниката – радиото, магнетофонът, грамофонните плочи, телевизията разширяват обхвата на въздействие на оперното изкуство“.

В статията са използвани материали от книгата на Александър Маринов Абаджиев „Никола Гюзелев“, Издателство „Музика“, С., 1979г.