Нитокрида – победител във вечния човешки спор с алчността и користолюбието

Историческата реалност за Нитокрида е спорна, тъй като нейното име не се споменава в египетските надписи. За нея разказва древногръцкият историк Херодот (484 г. пр.н.е. – 425 г. пр.н.е.) в своята „История“. Според него Нитокрида е била втората жена-фараон, управлявала Египет. Първата е била Семирамида. Нитокрида е последният фараон от VI династия на Старото царство, управлявал през XXIII век пр.н.е.

Мъдрата царица и нейната стратегическа защита

Херодот описва Нитокрида като умна и далновидна владетелка. Тя нарежда изграждането на насип по двата бряга на река Ефрат, както и изкопаването на голям басейн, разположен в близост до Вавилон. Басейнът бил укрепен с камъни, а реката получила нови завои, които забавяли течението ѝ. Тези промени затруднявали движението на кораби, което осигурявало естествена защита срещу нашествениците.

Освен това, Нитокрида укрепва града със защитни съоръжения и построява мост, който улеснява движението на гражданите.

Изпитание за алчността на бъдещите владетели

Преди смъртта си царицата решава да постави на изпитание алчността на бъдещите владетели. На най-многолюдната порта на града тя нарежда изграждането на висока „гробница“, стърчаща над самите порти. Върху нея бил издълбан следният надпис:

„Ако някой от царете на Вавилон след мен изпадне в нужда, нека отвори тази гробница и вземе толкова пари, колкото му трябват. Ако обаче няма истинска нужда, по-добре да не я отваря.“

Годините минавали, но никой от следващите владетели не се осмелявал да отвори гробницата, страхувайки се от проклятие.

Един ден обаче персийският цар Дарий I (550 г. пр.н.е. – 486 г. пр.н.е.) не устоял на изкушението. Отворил гробницата с надеждата да намери несметни богатства, но вместо това открил единствено мъртвец и надпис:

„Ако не беше ненаситен за пари и користолюбив, нямаше да оскверняваш покоя на мъртвите.“

Историята на Нитокрида, макар и легендарна, е вечен урок за човечеството. Тя показва как мъдростта и стратегическото мислене могат да защитят един народ, а също и как алчността може да бъде наказана, дори отвъд смъртта.

Независимо дали е съществувала в действителност, или не, Нитокрида остава символ на победата на разума над човешките слабости.