Нови стъпки към решаване на спорните въпроси за старобългарските ръкописи
Новите стъпки по отношение на спорните въпроси около съдбата на старинните български книги се отнасят основно до разширяването на усилията за дигитализация, международен диалог и културна дипломация. Макар да няма сензационни пробиви (напр. връщане на оригинали), се наблюдават няколко важни развития:
Международни проекти за дигитализация
В последните години, включително след 2020 г., България участва в съвместни инициативи с институции от Русия, Полша, Словения и Великобритания за дигитално архивиране на средновековни български ръкописи. Целта е да се създадат отворени онлайн бази данни, в които части от разпилени сборници (като Супрасълския) да бъдат събрани в дигитална цялост под българска координация.
Нови дипломатически жестове
През последните две години се засилват културните контакти с Русия и Ватикана, като български представители подновяват дипломатически инициативи за временни изложби на български ръкописи у нас. Засега това са неофициални преговори, но се разглежда възможност за дългосрочно заемане на оригинали или копия за изложби в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Повишено внимание от страна на ЮНЕСКО
През 2023 г. български експерти са внесли нова кандидатура за включване на допълнителни ръкописи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО, което би засилило моралния натиск за съхраняването им под международна егида – и потенциално би дало повече основания за бъдещи искания за реституция.
Обществен натиск и научна мобилизация
В България се наблюдава засилено внимание от страна на научни среди, обществени организации и медии. През 2024 г. е учреден Национален комитет за защита на книжовното наследство, който работи върху изготвяне на официален регистър на изгубените и съхранявани в чужбина ръкописи – като основа за бъдещи дипломатически ходове.
Темата остава чувствителна и продължава да предизвиква спорове, но в последно време се виждат по-систематични усилия от страна на българската държава и научната общност.
