Нови закони за родителски права и разводи променят междусъпружеските спорове
Как различни държави променят законите за разводи, родителски права и грижа за децата? Нови тенденции в семейното право по света и в България.
През последните години редица държави започнаха да променят законодателството си по отношение на разводите и родителските права. Основната тенденция е съдилищата все по-често да насърчават споделеното родителство и по-активното участие и на двамата родители в живота на децата след раздяла. Това променя характера на много междусъпружески спорове.
В Франция и Белгия например през последните години се засилва практиката за почти равномерно разпределение на времето между родителите. Целта е детето да не губи връзка с единия родител след развода. Подобни тенденции се наблюдават и в Швеция, където споделеното родителство е широко разпространено.
В някои американски щати също се правят законодателни промени. В части от Съединени американски щати съдилищата вече приемат като изходна позиция идеята, че и двамата родители трябва да имат значително участие в отглеждането на детето, освен ако няма сериозни причини против това. Това намалява практиката единият родител да получава почти пълен контрол върху грижите.
Темата обаче поражда и сериозни спорове. Критиците предупреждават, че автоматичното споделено родителство невинаги е най-доброто решение. При силен конфликт, домашно насилие или сериозни психологически проблеми подобен модел може да създаде допълнително напрежение за децата. Затова много юристи настояват всеки случай да се разглежда индивидуално.
Промени има и по отношение на международните семейни конфликти. Все повече държави затягат правилата за извеждане на деца в чужбина след развод и работят по-близо чрез международни конвенции. Така се опитват да ограничат случаите, в които единият родител премества детето в друга държава без съгласието на другия.
В България също периодично се водят дискусии за по-широко въвеждане на споделеното родителство и за промени в семейното право. Поддръжниците смятат, че това ще създаде по-справедлив баланс между родителите, докато критиците предупреждават, че законите не могат автоматично да решат сложните човешки отношения. Именно затова междусъпружеските спорове остават една от най-чувствителните теми в съвременното право и общество.
Новите промени в Семейния кодекс (в сила от 30.12.2025 г., обнародвани в ДВ, бр. 115/2025) са насочени към насърчаване на съвместното родителство (споделено упражняване на родителските права) след развод или раздяла, с акцент върху най-добрия интерес на детето. Основната промяна е свързана със съвместно упражняване на родителските права (чл. 59 СК). Това е най-съществената новост. Преди промените съвместното упражняване е възможно основно при споразумение между родителите (и има тълкувателно решение на ВКС от 2017 г., което ограничава съда да го постановява служебно при спор). Сега чл. 59 изглежда така (в обобщен вид):
- Ал. 1: При развод родителите по общо съгласие решават всички въпроси за децата (местоживеене, упражняване на правата, лични отношения, издръжка и др.). Споразумението може да включва съвместно упражняване на правата, като се договарят конкретни мерки за разпределяне на задълженията. Може да се постигне с помощта на медиатор.
- Ал. 2: Ако няма споразумение, съдът служебно определя:
- Местоживеенето на детето;
- На кого се предоставя упражняването на родителските права;
- Режима на лични отношения;
- Издръжката;
- Възможността за пътуване в чужбина и издаване на лични документи;
- Конкретни мерки за упражняване на правата.
- Ал. 3 (новото): Когато и двамата родители са заявили желание за упражняване на родителските права и това отговаря на най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване. Съдът определя конкретни мерки за всеки родител. При разногласия съдът ги разрешава.
- Това позволява съвместно родителство и при развод по исков ред (не само по взаимно съгласие), ако условията са изпълнени. Съдът запазва водеща роля и преценява интересите на детето (връзка с родители, възраст, здраве, социална среда и др.).Други важни промени
- При развод по взаимно съгласие (чл. 51): Споразумението задължително покрива въпросите за децата, включително пътуване в чужбина и лични документи. Съдът проверява защитата на интересите на детето (може да иска становище от социални служби).
- При родители, които не живеят заедно (чл. 127 и сл.): Подобни правила – възможност за споразумение или съдебно решаване, включително за пътувания.
- Привременни мерки (нов чл. 138б): Съдът може по всяко време да наложи временни мерки в интерес на детето при спор за родителски права.
- Режим на лични отношения: По-ясно се урежда, включително електронна комуникация (телефон, съобщения и др.).
- Защита срещу родителско отчуждаване: Промените целят по-активно участие на двамата родители и намаляване на конфликти.
Какво се променя на практика в междусъпружеските спорове?
- Насърчава се равнопоставеност на родителите и активното им участие.
- По-лесно се постига споделено родителство (shared parenting / equal parenting), но не е задължително – зависи от волята на родителите и интереса на детето.
- Съдът трябва да определя конкретни мерки (график, отговорности), което може да намали бъдещи спорове.
- Увеличава се ролята на медиацията.
- Въпросите за пътувания и документи се решават още при развода, за да се избегнат отделни дела.
Промените не отменят принципа, че интересът на детето е над всичко. Съдът продължава да преценява индивидуално всеки случай (не се въвежда автоматично 50/50).
