Операция „Циклон“ – как САЩ въоръжават противниците на СССР в Афганистан?

Какво представлява операция „Циклон“? ЦРУ подпомага афганистанските муджехидини срещу СССР с пари и оръжия, включително ракети „Стингър“.

Съветската война в Афганистан се превръща в един от най-продължителните и кървави конфликти от последния период на Студената война. След навлизането на съветските войски през декември 1979 г. срещу тях се изправят различни групировки на афганистанската въоръжена съпротива, известни общо като муджехидини. Зад тази съпротива обаче постепенно застават и външни сили. Сред най-важните са Съединените щати, които чрез ЦРУ развиват мащабна тайна програма за подпомагане на противниците на СССР, останала в историята като операция „Циклон“.

Интересното е, че американското подпомагане не започва от абсолютната нула след съветската инвазия. Разсекретени американски документи показват, че на 3 юли 1979 г. президентът Джими Картър разрешава тайна програма за хуманитарна помощ на афганистанските бунтовници. През ноември тя е разширена с комуникационно оборудване и съвети за снабдяване. Решаващата промяна настъпва след съветската интервенция: на 28 декември 1979 г. ново президентско решение разрешава предоставянето и на смъртоносно военно оборудване. Следователно твърдението, че САЩ са подпомагали афганистанската съпротива, не е теория или легенда – то е потвърдено от разсекретената американска документация.

Първоначалната цел е сравнително ограничена. Вашингтон иска да затрудни съветските сили и да увеличи цената на войната за Москва. ЦРУ предоставя пари, оръжия, медицински материали и комуникационно оборудване. Голяма част от помощта преминава през Пакистан, чиято разузнавателна служба ISI играе ключова посредническа роля. Така американците могат да подпомагат съпротивата, без американски и съветски войници да се изправят официално един срещу друг на бойното поле.

При президента Роналд Рейгън стратегията става значително по-амбициозна. Около 1985 г. целта вече не е просто СССР да бъде задържан в изтощителна война, а муджехидините да получат възможност да победят. Това се вписва в по-широката „доктрина Рейгън“ за подкрепа на антикомунистически движения в различни части на света. Финансовата и военната помощ за афганистанската съпротива нараства, а операция „Циклон“ се превръща в една от най-значимите тайни американски операции на Студената война.

Най-известният момент настъпва през 1986 г., когато муджехидините получават американските преносими зенитни ракети „Стингър“. Съветските хеликоптери, включително страховитите Ми-24, дотогава дават сериозно преимущество на съветската армия. През септември 1986 г. афганистански бойци използват предоставени от ЦРУ „Стингър“ и свалят три съветски Ми-24. Новото оръжие увеличава опасността за съветската авиация и се превръща в един от символите на американското участие във войната.

Това обаче не означава, че муджехидините представляват единна армия, пряко командвана от Вашингтон. Афганистанската съпротива е съставена от различни движения, командири, племенни и политически групировки с различни цели. Пакистан е важният посредник при разпределянето на помощта и именно това по-късно поражда спорове кои групировки са получили най-много оръжия и пари. Още през 80-те години се появяват и твърдения, че част от американската помощ не достига до предназначените получатели.

Особено важно е да се прави разлика между афганистанските муджехидини от войната срещу СССР, чуждестранните доброволци, пристигнали в региона, по-късната „Ал Кайда“ и талибаните. Понякога всички те се представят като едно и също движение, но исторически това е подвеждащо. Талибанското движение възниква по-късно, през 90-те години, в съвсем различна политическа обстановка. След съветското изтегляне афганистанските командири започват ожесточена борба помежду си, докато част от чуждестранните бойци се насочват към други конфликти.

Последните съветски войски напускат Афганистан през февруари 1989 г. Американската подкрепа несъмнено е един от факторите, които засилват способността на муджехидините да водят войната, но би било прекалено опростено изтеглянето на СССР да се обясни единствено с операция „Циклон“ или с ракетите „Стингър“. Военните загуби, огромната финансова тежест, политическите промени при Михаил Горбачов, международният натиск и невъзможността да бъде постигната убедителна победа също имат значение.

Затова на въпроса „Имало ли е американска помощ за муджехидините, които се бият срещу СССР?“ отговорът е категоричен – да. По-интересният международен спор започва след този отговор. Операция „Циклон“ може да бъде разглеждана като успешен ход на Вашингтон в глобалното противопоставяне със СССР, но след края на войната Афганистан остава въоръжен, разпокъсан и нестабилен. Така една от най-успешните тайни операции на Студената война оставя след себе си много по-сложен въпрос: каква част от последвалите проблеми в Афганистан са непредвидена цена на стратегията, използвана за победа над съветското влияние?