Още една гледна точка в стария спор родно-чуждо

Романът „Море от мечти“ на Мари Робес се вписва в дългогодишния спор между родното и чуждото, но го прави с нов нюанс – през очите на онези, които се колебаят между две идентичности, две родини, две мечти. Погледът тук е както български, така и чужд, а границата между реалността и фантазията – размита, но осезаема.

Мари Робес, с псевдоним, съставен от малкото ѝ име и любим литературен герой, следва право в Германия и САЩ. Дебютира не с художествена литература, а с книги за интериорен дизайн, добили популярност в Германия и Китай. Но „Море от мечти“ бележи нейното навлизане в по-дълбоките води на личното и националното самоосъзнаване.

Централният конфликт между родното и чуждото е категорично заявен:

„В България не е лесно. Но дори само Родопите да имахме, пак бих останал. Такова е сърцето ми. Тук иска да бие.“

Романът не е просто патриотичен манифест. Той е и критика към съвременния свят на изкуствени блага и ограничени хоризонти:

„Не ми трябват плоскоекранни телевизори. Нито екскурзии до Гърция и изкуствени дубайски острови. Но искам справедливи битки. Хуманност. Свобода.“

Тази вътрешна борба между материалното и смисленото намира философски отглас в дилемата, формулирана от Ерих Фром – „Да имаш или да бъдеш“:

„Не ни трябва консуматорство, а смисъл.“

Смисълът на книгата, според самата авторка, е ясен – да вдъхнови българите, които са напуснали родината си, да я преоткрият отново. Да погледнат мечтите си през призмата на принадлежност, дълг и лична истина.

„Море от мечти“ не дава лесни отговори. Но задава важни въпроси – за корените, за цената на свободата и за това къде бие сърцето, когато светът е навсякъде, но домът липсва.