Партиите трябва да се разберат за новия ВСС – възможен ли е изход от задънената улица?
Изборът на нов Висш съдебен съвет се превръща в актуален тест за способността на българските политически сили да преодоляват институционално ИМПАСЕ. На 29 август президентът Илияна Йотова призова Народното събрание да постигне консенсус за новия състав на ВСС. Причината е проста – за членовете от парламентарната квота е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 народни представители. Никоя политическа сила не може да осигури подобна подкрепа сама и следователно изборът предполага договаряне между партии, които по много други въпроси са политически противници.
Проблемът не е нов. Мандатът на досегашния ВСС отдавна е изтекъл, а Народното събрание години наред не успяваше да попълни своята квота. Именно това президентът определи като един от факторите за недоверието на гражданите към съдебната система. През лятото на 2026 г. процедурата най-сетне беше рестартирана. На 31 юли парламентът прие правилата за номиниране, проверка, публично представяне и изслушване на кандидатите за съдийската и прокурорската колегия.
Кандидати има. Към 26 август бяха постъпили 26 предложения за парламентарната квота – 20 за Съдийската колегия и шест за Прокурорската. Предложенията идват от представители на неправителствени организации, съдии, прокурори, университети и други среди. Но големият въпрос не е само кой ще бъде номиниран. Истинското препятствие идва при гласуването, защото без достатъчно широко политическо съгласие никой кандидат не може да събере необходимите 160 гласа.
Точно тук възниква класическо ИМПАСЕ. Ако всяка парламентарна група настоява единствено за собствените си предпочитания, математическият резултат може да бъде блокирана процедура. Ако пък партиите постигнат предварителна договорка без достатъчна публичност, възниква противоположният проблем – подозрението, че зад думата „консенсус“ се крие разпределяне на позиции. Само дни преди призива на президента Рая Назарян от ГЕРБ-СДС заяви, че разговори по процедурата не се водят, и постави въпроса за липсата на публичност.
Как тогава се преодолява подобна задънена улица? При преговорите има съществена разлика между компромис за личности и съгласие за критерии. Ако разговорът започне с въпроса „чий кандидат ще бъде избран“, страните лесно могат да се окажат в позиционен конфликт. Ако обаче първо договорят общи критерии – професионален опит, независимост, нравствени качества, липса на зависимости и способност кандидатът да защитава самостоятелността на съдебната власт – пространството за съгласие става по-голямо. Именно публичното представяне, проверката на качествата и изслушването на кандидатите са заложени и в приетата парламентарна процедура.
Има и второ условие – прозрачността. При обикновен политически компромис е достатъчно страните да намерят взаимно приемливо решение. При избора на ВСС това не е достатъчно, защото резултатът трябва да бъде убедителен и за обществото. Затова преговорите могат да преодолеят ИМПАСЕ само ако политическите сили са способни да обяснят защо подкрепят определен кандидат. В противен случай формално успешният избор може да реши проблема с липсващите 160 гласа, но да създаде нов проблем – съмнение в независимостта на избрания съвет.
Междувременно тече и отделната процедура за членовете, които трябва да бъдат избрани от самата съдебна система. Прокурорите трябва да проведат своите събрания през октомври, съдиите – на 31 октомври и 7 ноември, а следователите – на 14 и 21 ноември. Парламентарната процедура също трябва да приключи до 20 ноември. Това означава, че политическите сили разполагат с ограничено време, за да превърнат противопоставянето в работещо мнозинство.
Така изборът на новия ВСС се превръща в практически пример за преодоляване на ИМПАСЕ. Решението не изисква всички партии да започнат да мислят еднакво. Напротив – смисълът на преговорите е страни с различни интереси да открият достатъчно голяма обща територия, върху която може да бъде взето решение. Въпросът през следващите месеци ще бъде дали необходимите 160 гласа ще се превърнат в стимул за прозрачен компромис, или именно високият праг отново ще остави избора на ВСС в задънена улица.
