Пировата победа при спорове
През III век пр.н.е. Рим вече е завладял Средна Италия и се насочва към Южна Италия, като влиза в допир с многото гръцки колонии по крайбрежието. Тези полиси според историка Полибий са в непрестанни спорове помежду си – „препълнени с бунтове, убийства и всевъзможни бъркотии“. Тарент е сред най-силните гръцки колонии. Изправен пред неизбежната война с Рим, Тарент търси помощ от царя на Епир – Пир (319 г.пр. н. е. – 272г. пр. н. е.).
Пир е родственик на Александър Велики (втори братовчед по линия на майка му Олимпиада) и мечтае да се доближи до неговата слава. С женитби с илирийски принцеси, както и с женитбата с дъщерята на царя на Сиракуза, той разширява царството си (женен е 5 пъти). Допада му предложението за съюз с Тарент. Поддържа идеята за сплотяване на гърците от Италия, като смята, че в новия съюз може да влезе и о. Сицилия. Такава силна държава би могла да се противопостави дори на Рим. Така в началото на 280г. пр. н. е. Пир влиза в Южна Италия с армия от 22 000 пехота, 3000 конници, 20 бойни слона. Започва Пировата война срещу Рим. До Хераклея става първото важно сражение между епирския цар (и съюзниците му) срещу Рим, при което римляните са разбити. През 279г. пр. н. е. следва втора битка при Аскулум. Пир отново я печели, но загубите са толкова много, че се ражда изразът „Пирова победа“. Самият Пир заявява: „Още един такъв успех над римляните и окончателно ще загинем“. Има всъщност различни варианти на тази негова реплика в различните източници („Още една такава победа и ще се върна в Епир сам“, „Още една такава победа – и ние сме загубени“.) След „пировата победа“ той моли Рим за мир, но молбата му е отхвърлена от римския сенат.
Плутарх нарича Пир „картоиграч, на когото върви, но който не умее да използва печалбите си“. Въпреки това в древността той има славата на талантлив стратег и генерал. През 275г. обаче Пир загубва третата битка с римляните при Беневентум, напуска Италия и загива при един уличен бой в Аргос, след намесата му в гражданската война там.
Изразът „Пирова победа“ се превръща в крилата фраза със значение на скъпо купена победа, успех, постигнат с много загуби и усилия. Резултатът от такава победа е отрицателен, защото е предпоставка за следващо поражение. Това е пагубна за победителя победа. Фразата излиза от историята и военната терминология и преминава към различни области от социалния и културен живот на хората – политика, бизнес, литература, изкуство, спорт, право