Похвалата и съветът при спорове

При спорове похвалата и съветът са от един общ вид

Според Аристотел (384 пр. Хр. -322 пр. Хр.) похвалата и съветът при спорове принадлежат към един и същ общ вид. Това е така, защото това, което чрез съвет можеш да дадеш като поука, става похвала, ако се промени словесния израз.

Всеки изгражда своя представа за това какви трябва да са хората, какви действия трябва да извършват. В спор тази представа се превръща в съвет. Можем след като изречем този съвет, да променим словесния израз и да превърнем съвета в похвала. „Не бива да се гордеем с даденото от съдбата, а с това, което дължим на себе си.“  В тази си форма изречението е съвет. Ако променим словесния израз, съветът може да се превърне в похвала: „Той не се гордееше с даденото от съдбата, а с това, което дължеше на себе си“.

От казаното може да направим извода, че когато решим да похвалим някого, първо би трябвало да обмислим как би изглеждала нашата похвала като съвет. И обратното – когато искаме да дадем съвет, може да се замислим какво бихме похвалили. Така може да преобразуваме също изреченията със забрана в изречения без забрана.

Точно определяне идентичността на качествата, които хвалим

Похвалата е „слово, изясняващо величини на добродетел“ (Аристотел). Основава се на извършените дела, защото те са знак за морална годност. Тези дела пък са следствие на решенията, които всеки човек взема в дадена ситуация. Трябва да отчитаме обаче ролята на обстоятелствата и случайностите в ситуацията. Неочакваното може да бъде съставка от взетото решение. Похвалата изисква също да се определи точно идентичността на качествата, които хвалим, да не се вземат тези качества като близки на наличните – „например да представяме предпазливия човек като студен и коварен, простия – като честен, безчувствения – като кротък … гневният и необузданият – като неподправен, грубият – като възвишен и внушителен…дръзкият – като храбър, прахосникът – като щедър“ (Аристотел).

Пред кого изричаме похвала и съвети

Сократ казва: „Не е трудно да възхваляваме атиняни пред атиняни“. При похвалата се изтъква това, което е ценено от дадена публика. Така извеждаме ценното до степен на красивото. Съвети пък трябва да даваме на хора, които ценим и които не са „заключени“ за нашето мнение.

Преувеличението влиза в похвалата и съвета

При похвалата и съвета е допустимо и използването на преувеличителни средства, при които се отчита връзката с времето и обстоятелствата. В много случаи спорът се развива противно на очакванията ни. Трябва да се отчете и колко пъти едно дело се е извършвало от действащия. Ако се е извършвало много пъти, то не е следствие на случайността, а на действащия. Само ако не е свързано със случайността, действащият заслужава похвала. Аристотел съветва, ако нямаме данни за самия човек, да го сравняваме с други известни хора. Преувеличението показва превъзходство, което пък „принадлежи към красивото“, защото разкрива добродетел. При преувеличението на базата на минали събития предполагаме и съдим за бъдещето.

Познавайки ролята на похвалата и съвета при спорове, може да извлечем противоположните правила за порицанието и нападките.