Последната победа и „последният римлянин“

Победата при отделните битки не трябва да отслабва бдителността на победителя. Несъответствието между частите на цялото превръща спечелените битки в загубени войни. Победата в конкретна битка може да се сравни с известния в шахмата метод, наречен „моментна снимка на играта“. За победа във войната е необходима обаче „игра по цялата дъска“. В крайна сметка важен е резултатът. От „последния римлянин“ е спечелена последната голяма битка на Рим, разпада се Западната Римска империя.

Флавий Аеций

Историците наричат Флавий Аеций (395 – 454г.) „последният римлянин“. Роден е в Дуростор (Durostorum) – днес Силистра, провинция Долна Мизия. Прекарва като заложник 3 години при вестготите и хуните, което вероятно е една от причините по-късно да се прослави в изкуството да сключва мир между враждуващи страни в спор. Според изследователите на римската история Аеций е бърз, енергичен и не позволява на съветниците си да го отклоняват от веднъж взето решение. На поста военен магистър в Галия отблъсква вестготите и побеждава франките. През 434 става консул и в следващите 20 години управлява Западната Римска империя, усмирява бургундите, келтите, багаудите.

В началото на V век Римската империя е нападната от различни страни от германи и хуни. Аеций е начело на имперската армия и в продължение на 25 години защитава Рим по времето на император Валентиниан III. Остава в историята като победител на Атила през 451г. в битката срещу хуните. С тях Аеций поддържа мирни отношения, но когато Атила нахлува в Галия, той създава коалиция от франки, визиготи, алани и с този съюз разгромява хуните през юни 451г. в битката при Каталунските полета.

Битката при Каталунските полета

Това е последната голяма битка в Античния свят. Атила прави избора на мястото на битката, което да е удобно за неговата конница. Числеността на войските от двете страни е около 200 000 души, в битката загиват 165 000. И двамата пълководци разделят войските си на център и две крила. Атила поставя в центъра хунската конница, която той води, левият фланг също е предимно конен, а десният се състои от пешаци. Аеций поставя в десния фланг вестготската конница. Той самият застава начело на левия фланг, а в центъра застават аланите, които са сред най-страшните врагове на хуните. Зад тях е франкската войска и тежката римска пехота. Основният удар Аеций нанася по левия фланг, докато Атила се стреми към общо нападение по целия фронт. Добре укрепеният център на римляните удържа атаката, а двата други фланга започват да обхващат хунските. В мрака на настъпилата нощ Атила нарежда отстъпление. Денят започва с обграждане на лагера на хуните. Атила заповядва да се направи клада, в която е смятал да се хвърли, за да не бъде пленен. Хуните са решени да се бият до смърт.

За тяхна изненада Аеций, който е израснал сред готите и хуните, не дава заповед за нападение, прекратява обсадата на лагера и им позволява да се оттеглят. Даровит стратег и тактик, римският пълководец преценява, че е „по-добре да рискувате собствения си успех, отколкото да осигурите успеха на друг, и то за ваша сметка“. (Г. Каспаров) Той знае, че за Рим готите, с които в момента е съюзник, са по-опасни от хуните. Победените хуни така или иначе ще се оттеглят обратно, но победителите готи могат да се превърнат в сила, която да заплаши устоите на Империята. Според „последния римлянин“ хуните трябва да бъдат запазени като противовес на готската заплаха.

Аеций оценява предимството, което тази битка дава на Рим, и не иска да рискува загубата му. Прагматичният анализ, оценката на ситуацията в случая му дават възможност да вземе най-доброто решение. Година след тази битка Атила отново нахлува в Северна Италия. Аеций е изоставен от съюзниците си и търси помощ от Източната Римска империя. Императорският двор обаче предпочита да търси мир с хуните.

Смъртта на „последния римлянин“

След смъртта на Атила през 453г. Валентиниан III решава, че популярността и влиянието на „последния римлянин“ е твърде голямо и под влияние на дворцови интриги нарежда да бъде убит по време на аудиенция в двореца. Опасността става още по-голяма, когато Аеций сгодява своя син Гауденций за Плацидия, дъщеря на Валентиниан III. Според една от версиите за смъртта на Аеций императорът пита свой съветник: „Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?, а отговора, който получил, е: „Прекрасно или не, не знам. Но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна.“

„Не бива да се забравя, че в живота, както и в играта, стабилността е нетрайна, а кризата в повечето случаи неизбежна!“ (Г. Каспаров) Император Валентиниан III убива Аеций през 454г., на следващата година „столицата на света“ е разграбена от вандалите, а след две десетилетия се разпада Западната Римска империя и повече не се възстановява.