Последният римски триумф – Велизарий (505г. – 565г.)

Византийският император Юстиниан I има амбицията да завладее отново загубената преди век Западна Римска империя. Той поверява армията си на гениалния пълководец Велизарий, който увеличава размерите на империята с 45 %. Стратегията на Велизарий се различава от тази на много велики военачалници по това, че разчита само и единствено на себе си и постига военните си успехи при пълно или частично отсъствие на помощ от страна на императора. Флавий Велизарий остава в историята като най-големия византийски пълководец на Източната Римска империя, често сравняван с Цезар и Александър Македонски.

За победите си завоевателят на Африка и Италия – Велизарий (505г. – 565г.) получава римски триумф – последният в историята на древен Рим. Роден е в Сапарева баня, България (античния град Германея). Има спорове за произхода му – тракийски, готски, келтски, гръцки? – предположенията са много.

Успешен край на Римско-персийските войни – битката при Дара

От 527г. по заповед на Юстиниан Велизарий е командващ на източната армия.  През 530г. води битката при Дара и побеждава сасанидите. Дара е важна римска крепост, свързана с Римско-персийските войни. С 25 хиляди души Велизарий спира персийската офанзива от 40 000 войници. Въпреки че на втория ден персите получават подкрепление от 10 000 души, Велизарий успява да ги загради и победи – само за 2 дена. От почти 100 години римляните не са успявали да извоюват победа над персите. Това е първата важна битка, в която Велизарий показва римското надмощие. През 531г. персите и римляните отново влизат в спор при Калиникум в Сирия. Битката този път завършва без резултат. През 532г. персите все пак сключват мир с римляните. Ходът на битката при Дара е описан от последния значим античен историк Прокопий Кесарийски, който е „асесор“ (юридически съветник, секретар) на Велизарий, а по-късно става негов заклет враг. Същата 532г. избухва въстанието Ника и Велизарий го потушава, жертвите според различни източници надхвърлят 30 000 души.

Вандалската война

През 533г. – 534г.  пълководецът се отправя на мащабна експедиция по море и суша срещу вандалите. За да има достъп до Западното Средиземно море, Източната Римска империя иска да контролира територията на вандалите в Северна Африка. Вандалите са съюз на източногермански племена в състава на Римската империя през V век. В Северна Африка те създават държава със столица Картаген. Издържат се със средствата на войната и постоянно нападат други държави. След като Велизарий разбива армията на вандалите, тяхното кралство престава да съществува.

От Лептис Магна, където пълководецът слиза на африканския бряг, той се отправя към Картаген. При Децимум (на 10 мили от Картаген) армията на вандалския крал Гелимер, който сам избира позицията, се среща с войската на Велизарий. Византийците обаче са заели двете страни на главния римски път към Картаген. Следва втора битка при Тикамерон (15 декември 533г.). През 534г. Гелимер се предава, а загубените римски провинции в Северна Африка отново стават част от империята.

За победите във вандалската война Велизарий получава римски триумф, който е последният в историята. Триумфът в Древен Рим е специална процесия в чест на военна победа и най-висша награда на един военачалник. Пълководецът преминава под построена за целта на това празненство триумфална арка, удостоява се с триумфална корона и жезъл (от слонова кост). В процесията Велизарий показва реликвите от храма на Йерусалим, които е спасил от столицата на вандалите. В негова чест са раздадени и медали.

През 534г. Велизарий е назначен за единствен консул, последният, който е получил тази длъжност в древната Римска република.

Победи над остготите

535г. носи нови победи на Велизарий в Италия – покорява Сицилия, а следващата година – Неапол и Рим. През 537г. превзема столицата на остроготите – Равена и взема в плен техния крал – Витигес. Преди битката за Равена остроготите предлагат на Велизарий да стане император на Западната Римска империя. Той се преструва, че е съгласен с предложението им. Влиза в града по насип през блатата. Това се оказва единственият възможен начин да се проникне там. Победата Велизарий обявява от името на император Юстиниан, но до императора са стигнали сведения за предложението на готите, които го карат да изпитва съмнения относно своя генерал. Ревнивият Юстиниан не оказва поддръжка за контрола на Северна Италия и италианската кампания на Велизарий се проваля, а остроготите отново контролират тази територия. През 548г. императорът отстранява Велизарий от военна и политическа дейност. Обръща се обаче за помощ към него през 559г., когато българите пресичат Дунав и стават заплаха за Константинопол.

Последни години

През 562г. Велизарий е обвинен в корупция и съден в Константинопол, признат е за виновен и е хвърлен в затвора. Юстиниан обаче го освобождава и го връща в императорския двор. Изследвачите предполагат, че това обвинение е изфабрикувано от бившия му секретар Прокопий, който през годините се е превърнал в негов враг, а сега е съдия в процеса. Прокопий предприема активна атака срещу Велизарий в историческия трактат „Тайна история“.

Велизарий умира през декември 565г.

През Средните векове особена популярност придобива една апокрифна легенда, според която Юстиниан заповядва да ослепят Велизарий. Той става сляп и бездомен просяк. Сюжетът на картините „Велизарий“ от френския художник Франсоа-Андре Винсент (1776) и картината на Жак Луи Давид (1781г.)  е свързан с тази легенда. Без да бъде потвърден от историците, този разказ свидетелства за неблагодарността на императора и вероятните унижения, които са съпътствали последните години на гениалния пълководец.

 

На снимката: Велизарий, римски генерал, принуден да проси на улицата, разпознат от римски войник (1776 г.). Картина на Франсоа-Андре Винсент, Музей на Фабр, Монпелие, Франция