Пренебрегване на опонента в спор или отдаване на прекалено голямо внимание

Спорът между Панчо Виля (Франциско „Панчо“ Виля, 1878 – 1923) и Удроу Уилсън (1856 – 1924, 28 президент на САЩ).

Вниманието, което хората обръщат на враговете си при спорове, на практика прави опонентите им по-значими и силни, съответно незаинтересоваността отслабва тяхната значимост. При спор всеки участник сам определя позицията, която ще заеме спрямо опонента си. По-силен ход е да не се отдава прекалено голямо внимание на врага, да не се реагира емоционално на предизвикателствата в заплетени спорове.

Илюстрация в това отношение представлява спорната ситуация между и Панчо Виля (Франциско „Панчо“ Виля, 1878 – 1923) и Удроу Уилсън (1856 – 1924, 28 президент на САЩ).

Панчо Виля е мексикански революционер, за едни е национален герой, за други разбойник. Тактиката му включва партизанска война. Той не залага на поставяне на дългосрочна цел или следването й. В Мексико Виля събира военна банда от няколко хиляди души, известна като Северна девизия. Виля ограбва влакове, раздава пари на бедните и сред народа се превръща в легендарна личност, някакъв вариант на Робин Худ.

Панчо Виля започва да напада Съединените щати, обвинявайки ги за помощта, която оказват на мексиканското правителство. Според него без тази помощ правителството на Мексико лесно може да бъде свалено. През 1916г. Виля убива 17 американски граждани в Санта Исабел (Чиуауа) и още 17 в Кълъмбъс (Ню Мексико). Бандата на Виля опустошава Кълъмбъс. В отговор Удроу Уилсън изпраща срещу него американска армия, начело с генерал Пършинг (наказателната експедиция, достигнала 123 000 войници и офицери) и следвана от репортери на много вестници и списания. Съветниците на президента упорито настоявали за наказание на Виля. Удроу Уилсън е подложен на натиск, макар да знае, че „Едно хладно решение струва повече от хиляди прибързани съвети. Това, което трябва да се направи, е да се даде повече светлина, а не топлина“. Прекалено голямото внимание към Виля се оказва грешка от страна на САЩ. Това прави Виля популярен сред народа. Панчо Виля познава добре мексиканския терен за разлика от американските войници. Той казва: „Помислете си само – правителството похарчи сто и тридесет милиона долара, за да ме залови! А аз ги принудих да кръстосват сред опустошените, безлюдни планински местности… И накрая нищо не спечелиха.“ Американците предлагат петдесет хиляди долара награда за сведения, свързани с бандата на Виля, но мексиканците, възхитени от това, че Виля се е изправил срещу американската армия, започват да му помагат и дават фалшиви  сведения и заблуждаващи следи.

Трудната партизанска война е прекратена през 1917г., когато Уилсън нарежда американските войски да се изтеглят от Мексико. Вместо да накаже Панчо Виля, Удроу Уилсън съдейства за нарастване на неговата популярност. Днес историците смятат, че Удроу би могъл да пренебрегне Панчо Виля като опонент, да не му  обърне внимание, като остави мексиканците рано или късно сами да се справят с бандита. Тъй като са загинали американски граждани, наказателната операция на САЩ би могла да бъде тайна. Вместо това показната шумна наказателна акция ненужно привлича вниманието на обществеността и превръща бандита в герой.