Психологическата манипулация като негативно средство за решаване на спорове

Психологическата манипулация при решаване на спорове като негативно явление

Психологическата манипулация използва нечестни тактики за постигане на определени цели в процеса на вземане решения на човека. Тя идва от дълбоката древност, когато посоката на индивидуалните и обществените действия например е задавана от шамани и предсказатели. Тя може да има и социално влияние, защото довежда до контрол над манипулираната част от обществото, втълпява идеи и нагласи, променя мисленето, поведението, вярванията и блокира критичността на възприятията. При решаване на спорове психологическата манипулация е негативно явление.

Методи и тактики на психологическата манипулация, които се използват като негативно средство за решаване на спорове

Различните тактики на психологическата манипулация се обединяват с термина промиване на мозъка (управление на съзнанието, управление на мисленето, преобразуване на мисленето). Китайският термин си нао означава буквално „промиване на мозъци“ и се използвал при методи за принудително убеждаване на гражданите да мислят по определен начин. Манипулацията често е скрита зад наглед обикновени неща (статии във вестници, предавания по телевизията, реклами, филми, песни, анкети, проучвания), нейният истински смисъл е прикрит. Къде е скритият смисъл например в псевдосоциологическите анкети? Той е във формулировката на въпросите. Структурирани по определен начин те всъщност насочват в дадена посока мисленето. Въпросът винаги е по-важен от отговора. Изидор Исак Раби, Нобелов лауреат за 1944г. (за откриването на ядрено-магнитния резонанс) казва „задаването на добри въпроси ме направи учен“ В този смисъл задаването на добри въпроси може да ни направи победители в даден спор или незадаването на такива да ни превърне в жертва на психологическа манипулация, като „пренапише“ погледа ни по даден проблем.

Много от методите за психологическа манипулация, които даже си имат имена,  могат да бъдат негативно средство за разрешаване на индивидуални и обществени спорове – „Разделяй и владей“, „Анонимен авторитет“, „Ефектът на бумеранга“, „Фактическо правдоподобие“, „Отвличане на вниманието“, „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“, „Позоваване на авторитети“, „Пренаписване на историята“, „Полуистина“, „Рейтинг“, „Обратна връзка“, „Гримиране на фактите“, „Компрометираща кампания“, „Очевидци“ на събитие.  Те променят мисленето на едната страна по спора в полза на другата с нечестна тактика. Вкарването на „очевидци“ в спора със сигурност накланя везните в полза на едната страна. Най-малкото е постигане на емоционалност при реплики например на малки деца, баби и плачещи хора. При „компрометиращата кампания“ едната страна (подложена на компромати и клевети) се оправдава, но човешкото съзнание свързва оправданията с виновност. Това обикновено е губещата страна в спора. При „Обратна връзка“ на манипулирания например се създава фалшива илюзия за автентичност, той не се възприема като пасивен наблюдател, а като участник в събитията и присъстващ в тази реалност, даже и в някои случаи като „творец“ на действителността. Постига се „ефектът на присъствието“. Да вземем откритите телефони по време на предавания на живо. Те създават точно такава илюзия за участие в дебат. Или да погледнем към псевдосоциологическите анкети, с които често ни заливат медиите. Въпросите са зададени така, че да се получи необходимия отговор. По време на предаването хората гласуват по телефона или изпращат SMS и (което е странно) плащат чрез телефонната си сметка за манипулацията. Тактиката „ефектът на ореола“ се базира на заблуди чрез създаване на фалшиви аналогии. Например тази, че близостта до високопоставена личност повишава статуса на човека пред останалите. Снимката с такава високопоставена личност, политик, артист, спортист, писател се показва на другите с идеята, че щом „малкият човек“ стои до „големите“, значи всъщност и той е станал „голям човек“. Тук манипулацията се свързва с въпроса значи ли, че ако си „близо“ до някаква успешна личност, самият ти си се превърнал в такава.

Индокринацията

Индокринацията е вид психологическа манипулация, при която се налагат системи от вярвания в религиозно отношение, които не се подлагат на критически анализ. При решаване на спорове също се свързва с негативни конотации.

Пропагандата

Политическата пропагандата и идеологическа обработка например е психологическа манипулация, която потиска съпротивата в мисленето на човека чрез внушения. Включва информация, убеждения и забавления, които засилват интереса към налаганото убеждение чрез разсейващи образи. Колкото повече са образите и информацията, толкова по-малко човешкият мозък успява да я обработи и започва да я възприема безкритично. При избори в политиката манипулацията се състои в изграждане на илюзията за избор. Предлагат се няколко кандидати и избирателят придобива усещането, че прави избор и решава бъдещето си. Но кандидатите са рожба на една и съща система, лоялни са към нея, доказали са своята лоялност, просто са оцветени с различен цвят. В модерната политическа манипулация Гьобелс въвежда принципа „ефектът на първия“, според който първият винаги е прав. Така според психолозите кандидатът, който пръв се обяви за победител, обикновено става такъв. Когато до човешкото съзнание достигне противоречива информация, то е по-склонно да повярва на първата. През 1925 психологът М. Лундт изяснява това в „Законът на предимство“, според който първата информация въздейства по-силно от останалите. Пак Гьобелс разработва като средство за психологическа манипулация ефекта на „повторението“. Според него пропагандата трябва да е проста и непрекъснато да се повтаря. На битов език това е „повторена сто пъти, лъжата може да стане истина“. Повторенията при решаване на даден спор на практика са психологическа манипулация.

Средства за противодействие на психологическата манипулация

Като средства за противодействие на психологическата манипулация при индивидуални и обществени спорове може да се използват критически анализ на информацията, която ни се предоставя в дадения спор и търсене на различни източници на информация. Трябва да можем да изработим свои собствени контрааргументи по спора, това е нашата съпротива на внушенията, идващи от психологическата манипулация. Вече посочихме, че задаването на добри въпроси също е противодействие на манипулацията, пред която сме изправени в личния или в обществения си живот.