Психологически трикове за решаване на спорове

От зората на човешката цивилизация е известно, че хората могат да бъдат накарани да направят всичко и да виждат само това, което искат да видят. „След като даден възглед е толкова стар и след като така всеобщо се вярва в него, трябва да има нещо вярно, а именно той трябва да бъде психологически верен“ – казва К. Г. Юнг. Тук се спираме на това, което смятаме за „нещо вярно“ – някои психологически трикове за решаване на спорове

Ефектът „копи-пейст“

Създателят на функцията „копи-пейст“ (Лари Теслър) едва ли е знаел, че дава ново име и на стар психологически трик в човешкото поведение. Хората копират поведението, думите, маниерите, стила на околните и се опитват да ги сложат върху своята същност. Разбира се, това правят тези, които нямат свой изработен модел на поведение, но имат умения на хамелиони. В случая психологическият трик е свързан и с тези, които са копирани. Когато даден човек разбере, че се е превърнал в модел за „копи-пейст“, той се чувства важен, значим, уверен, поласкан и става благосклонен към тези, които го копират. В ситуация на спор е предимство, когато спечелиш благосклонността на своя опонент. Друго предимство е увереността, която придобива опонента, защото колкото по-уверен е даден участник в спор, толкова по-голяма е вероятността да подцени своя противник и в резултат да загуби спора.

Ефектът на Бенджамин Франклин

Бенджамин Франклин е един от основателите на САЩ и изобретател на гръмоотвода. Един от неговите житейски принципи е „Избягвай да нагрубяваш и да се караш с хората“. Франклин се ръководи от този принцип в споровете, в които участва. Той спечелва свой политически съперник, като го моли да му направи услуга, да му заеме книга от голямата си библиотека. Съперникът му с радост прави услугата, защото се чувства поласкан. В исканата от него услуга вижда признание за грамотност и начетеност. Франклин връща книгата и благодари за услугата. Така опонентите стават приятели. За Франклин най-благородният въпрос в света звучи така: „Какво добро дело мога да сторя?“ Ефектът на Бенджамин Франклин може успешно да се използва при решаване на спорове, защото разглежда промяната на възгледите на основата на това как човекът се държи с другите. Това е психологически ефект, свързан с правенето на услуги. На практика хората мислят, че правят услуги на тези, към които са благосклонни, а всъщност те харесват тези, на които са направили услуга и по някакъв начин са им помогнали. Вярно е и обратното – хората започват да мразят тези, с които са се държали лошо. В психологията се разглежда връзката между ефекта на Франклин и когнитивния дисонанс. Човекът се чувства добре, когато е добър и избягва вътрешни конфликти както в личния, така и в професионалния и обществен живот. Войните, които в своята същност са спорове, могат да онагледят действието на ефекта на Франклин. Войниците трябва да намразят врага, за да оправдаят пред себе си убийствата и другите си действия.

Ефектът на повторената молба

Учените са стигнали до извода, че след отказ на молбата ни, този, който е отказал, не се чувства добре. Затова първата молба, която отправяме, трябва да е нелепа, безсмислена и да предполага отказ. Съответно втората молба трябва да е осмислена и да е действително необходима. В този случай, веднъж отказал, човекът ще се чувства задължен да изпълни втората молба. Ако отказалият е участник в спор, той може да се превърне от опонент в благосклонен съюзник.

Ефектът на превръщането на учтивостта в ласкателство

Баснята на Елин Пелин „Врана и лисица“ онагледява стратегията на ласкателя. С ласкателство лисицата изяжда сиренето на враната. Мотивът е печалба, а ако враната и лисицата са участници в спор – печалбата е очевидно на лисицата. Рискът при този трик трябва да бъде преценен обаче от ласкателя. Той трябва да убеди поласкания, че е учтив и да успее да прикрие ласкателството. В противен случай поласканият може да си изгради негативна нагласа към ласкателя. Ласкателят трябва да направи точна преценка на поласкания с оглед на неговото самочувствие. Не е все едно дали ласкаеш човек с ниска или с висока самооценка.

Ефектът на подчертаната идентичност

Достатъчно е да кажеш на даден човек, че не помниш името му, за да загубиш неговата благосклонност. Така ще го накараш да се чувства незначителен и малък. Следователно в ход трябва да е обратното действие. При всеки удобен случай да се подчертава името на човека, неговите титли, звания, постижения. Така той ще е благоразположен, защото ще се чувства запомнен, важен, значим. Оказва се, че не е трудно да влияем на околните, когато подчертаваме тяхната идентичност.

Ефектът на повторената лъжа

Изследванията показват, че лъжите могат да станат истина, ако се повтарят многократно. Експериментите показват, че способността на човек да лъже се променя във времето. Колкото повече практика има лъжецът, толкова по-незабележима и неразпознаваема става лъжата. Хората често говорят лъжи за себе си и за другите, а когато ги повтарят безброй пъти, за самите тях лъжите стават истини. Обучението в тази посока превръща лъжеца в успешен свидетел, когато е участник в спорове. Разбира се, лъжесвидетелството е престъпление срещу правосъдието и затова е наказуемо.

Според К. Г. Юнг психологията на човечеството от столетие на столетие не се мени както модата или литературата. „Основните закони на духа остават същите“ – казва той. Психологическите трикове за решаване на спорове са съществували винаги. Можем да ги осмислим и да решим дали ще ги използваме.