Решаване на спорове при човекоподобни маймуни
Конфликти има и при животните. Те също влизат в спорове в стремежа си към мир и здравословно място за живот. Различните начини за справяне с конфликтите при животните имат свои проекции в човешкия свят, затова изследванията в тази посока са важни.
В обществото на маймуните са налице приятелски отношения, но и агресивни конфликти, при които се появява полицейско поведение. Оказва се, че например шимпанзетата, горилите, орангутаните и други примати също имат полиция. Изследователите днес поставят на фокус търсенето на причините за появата на конфликти между тези животни. Създаването на полиция при животните може да разкрие в нова светлина необходимостта от полиция при хората. При човекоподобните маймуни безпристрастните страни се намесват, когато възникнат спорове. Арбитрите в конфликтите не са предубедени – не са съюзници на никоя страна в спора. Те не проявяват агресия и не влизат в ролята на наказващи. Рисковете при тяхната полицейска дейност произтичат от необходимостта от приближаване до бойната разправия. Така арбитърът рискува да се превърне в мишена на спорещите. В опита си да прекрати спора той може да заплати висока цена.
Разрешаване на спорове при шимпанзетата
Въпреки рисковете при потушаването на споровете полицията при шимпанзетата се развива. Този факт е обект на интереса на съвременните изследователи на животинския свят. В много зоологически градини те преглеждат записи на поведението на животните. В Швейцария например те анализират група шимпанзета от зоологическата градина. Наблюденията върху тяхното социално поведение продължават около 600 часа. Направен е експеримент. В групата са въведени три нови женски шимпанзета. Установеният вече ред в маймунското общество се нарушава с появата на новите членове. Започва борба за власт, която завършва с появата на нов алфа мъжки.
Полицейските действия при маймуните помагат на алфа членовете да се справят със своите съперници. Доминиращите маймуни непрекъснато са изправени пред спорове при осъществяване на задачата си да поддържат контрол в обществото. Арбитрите в това отношение им оказват помощ. В същото време те помагат и на победените в спора опоненти да напуснат групата. Женските шимпанзета рядко се борят за ранг в групата. В по-често срещания случай арбитри са мъжките, а напускащите групата са женски, макар че при шимпанзетата полицаите са от двата пола. Арбитрите имат за цел в общността да няма спорове, затова в по-често срещаните случаи тяхната намеса е безпристрастна. В същото време според изследователя Клаудия Рудолф фон Рьор от университета в Цюрих шимпанзетата рядко се включват в спорове с чужди групи от техния вид. Те се стремят да разрешават конфликти в собствената си социална група и имат различно отношение към различните видове агресия в конфликтни ситуации – „Открихме, че шимпанзетата реагират различно на видеоматериали, показващи агресия срещу малки от техния вид спрямо други, показващи разнородни форми на социална агресия“.
Разрешаване на спорове при горилите
При горилите мъжките водят спорове основно за контрол над женските. В агресивното си поведение по време на конфликт могат да стигнат до убийство – например на бебетата на женските. Алфа-мъжките горили разрешават споровете с показване на сила, викове и биене в гърдите.
Учените смятат, че при еволюцията обонянието е най-древният орган, който се появява и е ключов фактор за съществуването на много животински видове. Изследователите от Шотландия (Филис Лий и Мишел Клайлова от Университета в Стърлинг) правят интересни открития при изучаването на поведението на горилите. Те прекарват 12 месеца сред обществото на горили в Централноафриканската република и правят извода, че сребърните горили използват особена тактика за предпазване от спор и скриване от непознати. Те могат да изключат аромата си. Ако пък искат да привлекат вниманието, превръщат аромата си във вонящ мирис. Миризмата им се променя в зависимост от ситуацията, което говори за съзнателен контрол. Това е особено важно за учените. Ароматът се оказва фактор в социалния им живот и в участието им в спорове.
Направените изводи обясняват различни страни от нравственото поведение на хората. Учените вече са доказали, че маймуните различават понятията добро и зло, които са в основата на нашите морални закони и в основата на всички спорове.