Реториката при разрешаване на спорове

Тази статия разглежда ползата от изучаването на реторика при разрешаване на спорове. Тя маркира средства и похвати за въздействие в полза на оратора.

Реториката според Аристотел е „способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди“, следователно може да обслужва защитници на враждебно противоположни каузи в цялата сложност на човешката практика. В същото време тя трябва да изключва „действие в две посоки“ – т.е. в защита на справедливостта и на несправедливостта. Оказва се, че красноречието има три разреда – политическо, съдебно и епидейктично (показно). Именно съдебният разред на реториката може успешно да се използва при разрешаване на спорове, защото основната цел на оратора в съдебен процес е да направи очевидно справедливото и да го разграничи от несправедливото.

Реторическият силогизъм позволява на оратора да разграничи истинното от привидно истинното и е важна стъпка към постигането на крайната цел на всеки спор – постигане на истина и справедливост. Ораторът може да се представи като творец. Силогистичната страна на реториката я доближава до диалектиката. Но сложните ходове на диалектическата силогистика според Аристотел не водят до успех пред публиката, която се равнява на тълпа. Спорещите страни са винаги заинтересовани да представят нещата в своя полза, което съответно до известна степен противоречи на истината, а човешкото съзнание притежава инертност, която често го прави привърженик на недоказано мнение. Абсолютната истина трудно намира приложение в споровете. Ораторът трябва да се придържа към понятията възможно и вероятно при представяне на своите аргументи.

Реториката осветлява различните страни на доказателствения механизъм. Факторите за убедителността на ораторската реч са две категории – доказателства с отношение към ораторското изкуство и такива без отношение към него. В несвързаните с изкуството влизат свидетелите, показанията, които са изтръгнати, както и документите. Всички те съществуват в готов вид и ораторът просто трябва умело да ги използва. Свързаните с изкуството включват моралния и етическия образ на оратора, неговия характер, остроумие, изобретателност. Те определят на практика емоционалното въздействие на речта. Благодарение на реторическата стилистика речта получава драматическа сила и прави слушателя пристрастен. Важни са лексиката, фразеологията, интонационното многообразие.

Всеки съдебен казус е свързан с морални елементи. Умелото прилагане на средствата и похватите на реториката може да въздейства на съдията при решаване на спорове в полза на оратора, ако е обърната с лице към обективните доказателства и идеята за индивидуално и обществено благо. Да не забравяме също, че писаните закони не обхващат в пълнота случаите, до които се отнасят. Реториката напомня за онзи общ закон, който „се признава от всички“ и е свързан с неписаните морални норми, защото моралното е справедливо въпреки писаните закони. Реториката може да осветли моралните съображения в съдебния процес, а нашето време има нужда от подобна светлина.

Статията е базирана на разсъждения и изводи от „Реторика“ от Аристотел.