Съдебно дело за 2.86 милиона долара – случаят с горещото кафе

Случаят на 79-годишна жена срещу фирма за бързо хранене е едно от най-обсъжданите съдебни дела в американската история. Превърнало се в символ на така наречената „компенсаторна култура“, то често се цитира като пример за абсурдни или пресилени искове. Но дали наистина става дума за алчност, или за основателна реакция срещу корпоративна небрежност?

Фактите

През 1992 г. възрастната жена пътува с внука си и купува кафе от фирма за бързо хранене на гишето за автомобили. Докато колата е спряла, тя поставя чашата между коленете си, за да добави захар и сметана. В този момент капакът се отваря, а кафето се разлива в краката й. Температурата на течността е между 82 и 88°C – далеч по-висока от стандартната за домашно приготвено кафе. Резултатът е тежки изгаряния от трета степен върху 16% от тялото ѝ. Жената претърпява хирургична намеса, кожни присадки и осемдневен болничен престой, последвани от месеци възстановяване.

Делото

Първоначално жената иска само да ѝ бъдат възстановени разходите за лечение – около 20 000 долара, но фирмата отказва. Това води до завеждане на дело, в което адвокатите на жената представят доказателства, че има и други оплаквания за изгаряния. През 1994 г. съдебното жури присъжда на старата жена 160 000 долара като обезщетение за вреди и още 2.7 милиона долара наказателна щета, изчислена на основа на двудневните приходи от продажба на кафе за фирмата. По-късно съдията намалява общата сума до около 640 000 долара, а страните постигат извънсъдебно споразумение при неразкрити условия.

Спорове в общественото мнение

Отзвукът на делото сред обществото е противоречив. Започват спорове за личната отговорност на потребителите и отговорността на компаниите. Медиите представят делото като пример за „абсурдни съдебни искове“, възприемани като смешни или неоснователни. Известни автори популяризират случая в сатиричен контекст. С времето обаче някои правни експерти и журналисти започват да преоценяват случая, посочвайки, че делото на тази жена не е било проява на алчност, а отговор на сериозно телесно увреждане, причинено от фирмена небрежност.

Случаят „горещото кафе“ често служи за илюстрация на две противоположни явления – от една страна, на склонността да се търсят лесни пари чрез съдебни искове, а от друга – на нуждата от отговорност и безопасност в бизнеса. Истината, както често се случва, е в „златната среда“ (термин, въведен от Аристотел още през IV век пр. н. е.).