Само СССР ли включва жени в армията през Втората световна война?
Образът на съветската жена с пушка или в пилотската кабина е един от най-разпознаваемите символи на Втората световна война. Снайперистката Людмила Павличенко и женските авиационни части, сред които прочутият 588-и нощен бомбардировъчен полк – „Нощните вещици“, създават впечатлението, че СССР е единствената държава, която включва жени в армията си. Това обаче не е вярно. Жени служат във въоръжените сили и на Великобритания, САЩ и други държави. Истинската разлика е не толкова в присъствието им в униформа, колкото в това дали им е разрешено непосредствено да водят бой.
В Съветския съюз мащабът е необикновен. Около 800 000 жени служат в Червената армия през войната, като хиляди изпълняват бойни задачи. Жените стават снайперисти, летци и членове на други фронтови подразделения. Централното женско училище за снайперисти например подготвя 1885 жени. Сред най-известните е Людмила Павличенко, на която съветските военни отчети приписват 309 потвърдени поразени противници. В авиацията Марина Раскова изиграва ключова роля за създаването на три женски авиационни полка. Жените в тях получават същото авиационно обучение като мъжете, а част от тях извършват реални бойни полети срещу германските сили.
Великобритания също включва огромен брой жени във военните структури. Само в Auxiliary Territorial Service – женския клон на британската армия – служат над 250 000 жени през войната. Те са шофьори, свързочници, механици, оператори на прожектори и участват в противовъздушната отбрана. До 1943 г. около 56 000 британки служат към зенитни подразделения. Те могат да работят с далекомери, прожектори и дори да насочват оръдията, но правилата забраняват именно жената да произведе изстрела. Това създава любопитен парадокс: британската военнослужеща може да участва непосредствено в работата на зенитната батарея, но последното действие – стрелбата – остава задължение на мъж.
Подобна е ситуацията и в Съединените щати. Стотици хиляди американки постъпват във военните служби. Само в Women’s Army Corps служат около 210 000 жени у дома и зад граница, а във флота съществува женският резерв WAVES. Американките работят като медицински сестри, механици, радисти, дешифровчици, шофьори и специалисти в десетки други области. Жените от Women Airforce Service Pilots – WASP – летят на почти всички видове самолети от американския армейски въздушен флот, прехвърлят машини между базите, изпитват самолети и теглят въздушни мишени. Работата им е опасна – 38 от тези пилоти загиват – но те не са изпращани да изпълняват бойни мисии срещу противника.
Именно тук се откроява съветската особеност. Американският National Air and Space Museum прави ясно разграничение: американските WASP изпълняват небойни авиационни задачи, докато съветските жени летят на бойни мисии. 588-и нощен бомбардировъчен полк извършва нощни нападения срещу германските позиции, а други съветски женски авиационни формирования използват изтребители и бомбардировачи. Известни са и жени, които воюват извън изцяло женските полкове – например Анна Егорова извършва стотици полети на щурмовия Ил-2.
Причината не е само идеологическата декларация за равноправие между половете. След германското нападение през юни 1941 г. СССР води война за собственото си оцеляване и претърпява огромни човешки загуби. Необходимостта от хора за фронта отваря позиции, които в други армии продължават да бъдат запазени почти изцяло за мъжете. В същото време съветската държава вече разполага с жени, обучавани като пилоти, парашутисти и специалисти преди войната. Така военната необходимост и съветската официална идея за участие на жените в обществения живот се съчетават по начин, който рядко се наблюдава в останалите големи армии.
Следователно твърдението „само СССР е имал жени в армията“ е мит. Великобритания, САЩ и други страни също мобилизират или приемат жени във военни формирования и им поверяват жизненоважни задачи. По-точно би било да се каже, че СССР се отличава сред големите воюващи държави с мащаба и широтата на непосредственото бойно участие на жените. Докато британка може да насочва зенитно оръдие, но не и да натисне спусъка, а американска пилотка може да достави изтребител, но не и да го поведе в бой, съветска жена може да бъде снайперист на фронтовата линия или пилот на самолет, който действително атакува противника. Именно тази разлика стои зад историческия образ на жената войник в Червената армия.
