Самоувереността като тактика в споровете – Христофор Колумб (1451 – 1506)

Животът на италианския авантюрист Христофор Колумб е поредица от спорове, в които той постига целта – да осигури пари за осъществяване на плановете си. Неговата тактика е самоувереност при влизане в дискусия. Тази самоувереност вдъхва доверие и печели престиж. Той високо оценява себе си и спори с кураж за своето бъдеще. Самооценката е важен фактор за всяка от страните при спор. Известна е неговата реплика: „Вие никога няма да пресечете океана, ако не съберете мъжество да загубите от очи брега“. Високата оценка, която откривателят на част от земното кълбо има за себе си, му помага в спорните ситуации. С тази тактика синът на тъкач стига до кралския двор на Испания. Цялото му държание внушава доверие. Плановете си пред знатните особи той излага самоуверено, спокойно, убедително.
Споровете започват още когато става дума за произхода му. Колумб създава сам легендата за знатния си произход. В биографията, написана от сина му и подкрепяща легендата, той е потомък на графовете Коломбо, на римския военачалник Колоний, а фамилията е свързана дори с византийските императори. В реалността – бащата е Доменико Коломбо, тъкач от Генуа.
Самоувереното държание на Христофор Колумб съдейства за затвърждаване на легендата за знатното потекло. Въоръжен единствено с нея, той се премества в Лисабон (тогава градът е най-голямото Европейско пристанище) и успява да се ожени за наследница на известна лисабонска фамилия. Самоувереното държание и новите роднини му помагат да влезе в двореца на португалския крал Жоао Втори. В аудиенция с краля Колумб излага плановете си за мащабна експедиция по море до източните брегове на Индия. Той обещава нови територии за Португалия, а за себе си предлага титлата „Велик адмирал на Океана“, пълномощия на вицекрал на откритите земи и 10% от търговските приходи от новите територии – за вечни времена. Всички тези привилегии трябва да бъдат наследени от потомците му. Тук биографите му са наистина изненадани. Каква самоувереност трябва да е имал Колумб при излагане на дръзките си искания пред краля, след като към този момент той е един от многото търговци в града, не е водил никаква мисия по вода, няма сериозни познания, нито достатъчно опит в мореплаването. Оказва се, че големите претенции му носят престиж, въпреки че кралят отхвърля предложението. Жоао Втори възлага на съвет от 4 учени (астрономи и картографи) да проверят проекта на Колумб, а те стигат до извода, че изчисленията са погрешни (и са били прави). Днес учени задават въпроса дали ако Колумб имаше правилни изчисления за обиколката на Земята и дължината на градуса, щеше да предприеме своите експедиции. Отказ на проекта Колумб получава и от властимащите в Генуа и Венеция. Той се опитва да получи финансиране дори от английската корона.
Със прословутата си самоувереност и престижа, който вече си е извоювал сред португалската аристокрация, Колумб се мести в Испания. Сега исканията, които е отправил към Жоао Втори, Колумб излага пред кралица Изабела Кастилска. Макар и не след първата аудиенция, Колумб успява да постигне целта си. Испания осигурява финансиране на експедицията. В договора, който подписва, му се признават исканите от него титли и права, без едно – десетте процента за вечни времена от приходите от търговията с новите земи. През 1492г. Колумб потегля на експедиция, която не открива пътя по море до Индия, но кралицата вече е убедена в предстоящия успех на човека, за когото „светът е малък“. Следващите експедиции са известен факт в историята на световното мореплаване.
През 1495 испанската корона разрешава на всеки испански поданик да се преселва на новооткритите от Колумб земи, което на практика нарушава дадените на Колумб привилегии и права. След смъртта му семейството на Колумб започва съдебен спор (продължил 20 години) срещу короната и се сдобива със значителни приходи.
За някои американци днес Колумб е легенда, за други – „Далеч по-добре щеше да бъде, ако Колумб беше минал покрай Америка“ (Марк Твен), а има и такива, които виждат в него първия комунист – „Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците“. (Чърчил) Споровете (кой е Колумб, той ли е открил Америка, дали е отплавал на запад от Европа, за да докаже, че Земята е кълбовидна, щеше ли да предприеме експедициите, ако беше направил точни изчисления, жестоко ли е било отношението му към коренните жители на новооткритите земи, къде са останките му днес – след няколко премествания) продължават до днес, а урокът, който мореплавателят оставя, е, че самоувереното държание е тактика, която внушава доверие и може да донесе печалба, победа в споровете и осъществяване на плановете.