Създаването на убедителни спектакли – тактика, която може да се окаже успешна в спор

„За щастие, господа журналисти, аз чета вашите вестници, за да разбера какво мисля“.
Към края на Втората световна война генерал Айзенхауер издава заповеди, според които американските войници трябва да водят колоната към Париж след неговото освобождаване. Чрез различни маневри френският генерал Шарл дьо Гол прави така, че самият той и части от френската армия водят колоната. Стратегията провървяла и съюзниците започват да се отнасят с него като към новия лидер на свободна Франция. Шарл дьо Гол знаел, че лидерът трябва да бъде пред своите войници и тази визуална връзка е важна, за да получи одобрението на съюзниците.
Шарл дьо Гол (1890 – 1970)
„Нищо не укрепва авторитета повече от мълчанието. То е блясък на силните и убежище за слабите, целомъдрие за горделивите и гордост за унижените, благоразумие на мъдреците и разум за глупаците“. – Шарл дьо Гол
Роден е в Лил (Франция) и завършва с отличие най-известната френска военна школа в Сен-Сир. В началото на Първата световна война е лейтенант. В битката при Вердюн е изоставен от ротата си и е смятан за мъртъв, като посмъртно му е връчен Орденът на Почетния легион. Лейтенантът е останал жив и в плен на немците. Прави пет опита за бягство. В плен той чете немски автори и изучава Германия. В последвалото недалечно бъдеще тези знания ще се окажат важни за военното командване, към което ще се насочи. След мира от 1918 Шарл дьо Гол е освободен и преподава военно дело в Полша, по-късно в школата в Сен-Сир и Висшата военна академия. Полковник Шарл дьо Гол става известен с военнотеоретичните си трудове – „За професионалната армия“, „На острието на сабята, „Франция и нейната армия“. Той посреща началото на Втората световна война като полковник, после е назначен за бригаден генерал, след което заместник-министър на външните работи. Като такъв не приема условията на мира и се налага да емигрира в Англия, откъдето в радиоизявление призовава за създаване на Съпротивата във Франция. Така застава начело на „Сражаващата се Франция“. През 1943г. Шарл дьо Гол разбира за намерението на съюзниците да го сменят като лидер на „Сражаващата се Франция“ с послушния Жиро, което би довело до хегемония на САЩ над Франция след войната. В резултат „Сражаваща се Франция“ е разделена на две части“ – националистическата (на Шарл дьо Гол) и проамериканската (на Анри Жиро). Изгонването на Жиро и победата на Шарл дьо Гол в този спор се смята за началната точка при превръщането на Шарл дьо Гол в политик. Във всички спорове Шарл дьо Гол се придържа към максимата
„Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя“.
Така генералът показва, че уважението към опонента и острата критиката към неговата позиция не са самоизключващи се. Временната непопулярност на Шарл дьо Гол остава в миналото. След смъртта си се превръща в национален лидер в историята на Франция. Неговото име носят международното летище и централният площад в Париж.
Освобождението на Франция
На 4 юни 1944г. Шарл дьо Гол е извикан в Лондон. Чърчил го осведомява за предстоящия десант в Нормандия и му заявява пълната си подкрепа за налагане на волята на САЩ. В проекта за бъдещето, написан от Айзенхауер, френският народ е трябвало да се подчинява на командването на съюзниците до избор на законни органи на властта. Острият протест на Шарл дьо Гол принуждава Чърчил да му даде право на отделно радиоизявление. В него Шарл дьо Гол се обявява против американските планове и обявява правителството си за легитимно. На 6 юни 1955г. е извършен успешният десант на съюзническите войски в Нормандия. Това открива втори фронт в Европа. Шарл дьо Гол прекарва известно време в освободената територия. После заминава за Вашингтон за среща с президента Рузвелт, воден от идеята да възвърне самостоятелността на Франция. Бойците от съпротивата, водени от полковник Рол Танги освобождават пътя към Париж, към града се отправя приближеният на Шарл дьо Гол генерал Льоклерк с танкови войски. На 26 август 1944г е освободена Франция.
В освободената вече столица тържествено влиза Шарл дьо Гол.
Шествието е грандиозно. Минаването през свода на Триумфалната арка в Париж е ритуал, който се свързва с много победни маршове. Той е спазен както от Хитлер през 1940г., така и от Шарл дьо Гол през 1944. „Действието – това са хората в съчетание с обстоятелствата“ – твърди генералът, който създава убедителен спектакъл при влизането си в Париж.
Ключов израз в политическия речник на Шарл дьо Гол е „възвръщане самостоятелността и величието на Франция“. Генералът казва: „Двайсетвековен е пактът между величието на Франция и свободата на света“. Френският генерал не се е съизмервал с политиците на своето време – Рузвелт и Чърчил. Надраснал е времето си с поглед, който проектира в една цялост миналото и бъдещето на Франция и се придържа към правилото „За да стане господар, политикът се прави на слуга“ (Шарл дьо Гол).