Сделката, която се оказва капан – как залавят Виктор Бут в Банкок

В продължение на години Виктор Бут изглежда почти недосегаем. Руският бизнесмен е обвиняван, че чрез сложна мрежа от транспортни компании и товарни самолети доставя оръжия в конфликтни райони по света. Получава зловещия прякор „Търговеца на смърт“, а международни санкции и наблюдение не успяват да го поставят зад решетките. През 2007 г. американската Агенция за борба с наркотиците (DEA) променя подхода. Вместо да чака Бут да допусне грешка, започва операция Relentless – „Безмилостен“, чиято стратегия е да бъде създадена сделка, достатъчно привлекателна, за да го накара сам да напусне относителната сигурност на Русия.

Защо Виктор Бут е толкова труден за залавяне?

След разпадането на СССР Бут изгражда международен въздушен транспортен бизнес. Името му постепенно започва да се появява в разследвания за доставки на оръжие в Африка и други конфликтни региони. Американските власти го поставят под санкции, но санкцията и арестът са две различни неща. Докато заподозреният се намира в държава, от която трудно може да бъде предаден на САЩ, американските агенти имат ограничени възможности.

Това определя и основния принцип на операцията: ако службите не могат лесно да стигнат до Бут, трябва да създадат причина Бут да дойде при тях.

През септември 2007 г. специалното оперативно подразделение на DEA започва операция „Relentless“. Целта вече не е само наблюдение на предполагаемата му мрежа, а изграждане на контролирана операция, която да доведе до доказателства и арест в държава, готова да сътрудничи.

Примамката – огромна оръжейна сделка

Стратегията разчита на хора, представящи се за представители на колумбийската организация ФАРК. Всъщност те са конфиденциални източници, работещи с DEA.

През 2007 г. един от тях установява контакт с Андрю Смулиан, дългогодишен сътрудник на Бут. Това е важна подробност: агентите не се опитват просто да позвънят на един от най-предпазливите търговци на оръжие в света и да му предложат сделка. Те използват човек от средата, чрез когото предложението може да изглежда достоверно. Съдебните документи показват, че един от информаторите е познавал Смулиан още от 90-те години.

Започват срещи на различни места – Кюрасао, Дания и Румъния. Постепенно предполагаемите представители на ФАРК изграждат образа на сериозни купувачи.

И искането им е огромно.

Оръжия за милиони долари

Според американското обвинение преговорите включват автомати, милиони патрони, противотанкови оръжия, противопехотни мини, експлозиви, безпилотни летателни апарати и най-важното – зенитно-ракетни системи. Обсъждат се дори товарни самолети и възможността оръжията да бъдат спускани с парашути в Колумбия.

Точно тук се проявява една от най-важните особености на операцията.

Американските агенти не искат само Бут да разговаря за оръжия. Трябват им доказателства, свързващи предполагаемата сделка с престъпления, които могат да бъдат преследвани в САЩ.

Затова мнимите представители на ФАРК многократно подчертават, че оръжията ще бъдат използвани срещу американски граждани и американски хеликоптери в Колумбия.

Най-трудната задача – да изведат Бут от Москва

Но все още липсва най-важният елемент – самият Виктор Бут.

Той е известен с предпазливостта си. Според сведения от разследването използва посредници и взема мерки срещу проследяване. Дори се опитва да провери дали хората, представящи се за ФАРК, действително имат връзки с организацията.

Операцията следователно не може да изглежда прекалено настоятелна. Ако „купувачите“ настояват твърде силно Бут да дойде на определено място, той може да заподозре капан.

Затова отношенията се развиват постепенно.

Накрая е предложена среща в Банкок, Тайланд. Бут приема.

Това е стратегическият пробив. Човекът, когото американските власти не могат да арестуват в Москва, доброволно се качва на самолет и пристига в държава, чиито власти могат да участват в операцията.

Капанът се затваря в хотел в Банкок

На 6 март 2008 г. Бут пристига на срещата в хотел в Банкок. Срещу него седят хората, които смята за представители на ФАРК.

Разговорът е записван.

Според доказателствата, представени впоследствие в американския съд, Бут обсъжда възможността оръжията да бъдат доставени по въздуха, предлага два товарни самолета и разглежда карта на Южна Америка. Американското обвинение твърди, че той пита къде се намират американските радари в Колумбия и предлага специалисти, които да обучат купувачите да използват оръжията.

Най-важният момент идва, когато мнимите купувачи ясно заявяват, че искат оръжията за борбата си срещу САЩ.

Според записите Бут приема тази постановка и посочва, че имат общ враг.

След приблизително два часа идва предварително уговореният сигнал.

Тайландската полиция влиза.

Един от най-търсените международни оръжейни търговци е арестуван не с преследване по въздух, не при щурм на тайно оръжейно депо, а на масата за преговори по сделка, която от самото начало е била капан.

Залавянето се оказва по-лесно от екстрадирането

Арестът обаче не означава незабавна победа.

Започва продължителна съдебна битка дали Бут трябва да бъде предаден на Съединените щати. През август 2009 г. тайландски съд първоначално отказва екстрадицията, включително заради различното третиране на ФАРК и характера на обвиненията.

След обжалвания и дипломатически натиск процесът продължава повече от две години. Едва през ноември 2010 г. Бут е екстрадиран в САЩ.

Този етап разкрива слабостта на всяка международна операция: агентите могат да организират перфектния капан, но след ареста започват да действат законите, съдилищата и дипломатическите отношения на друга държава.

От хотелската стая до американския съд

През 2011 г. съдебно жури в Ню Йорк признава Бут за виновен по четири обвинения – заговор за убийство на американски граждани, заговор за убийство на американски служители, заговор за придобиване и използване на зенитни ракети и заговор за предоставяне на материална подкрепа на определена от САЩ терористична организация.

През април 2012 г. той получава 25 години затвор.

Бут оспорва представянето на случая от американските власти и защитата му твърди, че е бил въвлечен в изкуствено създадена операция. Съдът обаче приема доказателствата на обвинението и присъдата влиза в сила.

По-късно историята получава неочаквано продължение: през декември 2022 г., след около десетилетие в американски затвор, Бут е освободен при размяна на затворници между САЩ и Русия.

Каква е стратегията на операция „Безмилостен“?

От гледна точка на рубрика „Стратегии“, операцията е интересна не толкова заради самия арест, колкото заради начина, по който е променен проблемът.

Американските служби имат противник, до когото не могат да достигнат. Вместо да се опитват да преодолеят тази пречка директно, те променят условията.

Създават привлекателен клиент. Използват посредник с достъп до средата на Бут. Постепенно изграждат доверие. Предлагат мащабна сделка. Насочват преговорите към юрисдикция, в която може да бъде извършен арест. Осигуряват записани разговори, а едва тогава затварят капана.

Затова операция „Безмилостен“ е пример за стратегията „не преследвай целта – накарай целта сама да дойде при теб“.

Но случаят поставя и спорен въпрос. Къде е границата между разкриването на престъпна готовност и създаването от държавата на престъпление, което иначе може би не би се случило точно по този начин?

Именно това превръща залавянето на „Търговеца на смърт“ в интересна тема не само за криминалната история, но и за стратегията: понякога най-успешният капан е този, който противникът възприема като възможност.