Сечени ли са златни монети от хан Аспарух – факт или мит?
Има ли доказателства за златни монети на хан Аспарух? Разглеждаме фактите, хипотезите и споровете в българската история.
Въпросът дали хан Аспарух е сякъл собствени златни монети остава един от най-интересните и спорни в българската нумизматика и ранна история. Българската държава е основана около 681 г. след договор с Византийска империя, като в този период икономиката на региона е силно зависима от византийската парична система. Основната златна монета в обръщение е солидът – с тегло около 4.5 грама и висока проба на златото (над 90%), който служи като международна валута в Европа и Близкия изток. Според утвърденото мнение на историците, ранните българи не разполагат със собствено монетосечене, а използват именно византийски солиди за търговия, данъци и дипломатически плащания. Именно затова всяка хипотеза за „аспарухови монети“ предизвиква сериозен интерес и научни спорове.
Според някои изследователи и колекционери съществуват т.нар. „варваризирани“ златни солиди – имитации на византийски монети, които могат да бъдат свързани с български владетели. В отделни случаи се твърди, че такива монети са отсечени именно от или за Аспарух, като подражание на солиди на император Константин IV Погонат. Това би означавало, че още в самото начало на българската държавност е съществувал символичен акт на суверенитет чрез монетосечене.
Аргументите „за“ тази хипотеза се основават на няколко наблюдения и конкретни нумизматични данни. Първо, стилът на предполагаемите монети се доближава до златните солиди на Константин IV Погонат (668–685 г.), като се срещат сходни изображения на владетел с корона и кръст, но с по-груба изработка и отклонения в надписите – често с деформирани или трудно разпознаваеми гръцки букви, което е типично за т.нар. „варваризирани“ емисии. Второ, известни са аналогични практики при други народи от ранното Средновековие – например меровингите в Галия и лангобардите в Италия, които през VI–VII век секат имитации на византийски солиди със сходно тегло (около 4–4.5 г), но с локални особености в стила и символиката. Трето, в някои частни колекции и нумизматични публикации се описват единични екземпляри, за които се твърди, че произхождат от територии, свързвани с ранна България, макар и без сигурен археологически контекст. Някои изследователи изтъкват, че подобни монети, ако са съществували, вероятно са били ограничени по брой и са служели за престижни цели – например дипломатически дарове или демонстрация на власт след създаването на държавата през 681 г., а не за масово обръщение в икономиката.
Един специалист* по монети, купува необичайна златна монета на търг и смята, че е изработена от ранните българи скоро след 681 г. По-късно твърди, че е открил още такива, но първата е била открадната от колекцията му. Монетата е груба имитация на византийска златна монета, с деформирани надписи, образ на владетел от едната страна и кръст от другата. Той предполага, че знаците може да се свързват с Аспарух и че монетата е свързана с ранната държавност и получаването на златен трибут.
Сериозни аргументи поставят под съмнение тази теория. До момента няма сигурно археологическо откритие на подобна монета в ранни български центрове като Плиска. Освен това липсват писмени източници, които да свидетелстват за монетосечене при Аспарух. Повечето специалисти приемат, че българите са използвали византийски монети, които вече са били широко разпространени и признати като средство за разплащане. Конкретен пример са златните солиди на Юстиниан II (управлявал 685–695 и 705–711 г.), които са откривани в съкровища на територии, свързвани с ранната българска държава в Североизточна България и Добруджа. Подобни находки показват, че именно византийската валута е функционирала като основно платежно средство в региона, включително за данъци, търговия и дипломатически плащания, което допълнително подкрепя тезата, че собствено българско монетосечене по времето на Аспарух не е било широко разпространено или изобщо не е съществувало. Официалната българска и международна наука приема, че българското монетосечене започва значително по-късно (X в. при Петър I или по-ясно през Второто царство).
Интересен факт е, че ако действително е имало златни монети, свързани с Аспарух, те вероятно не са били масови. Възможно е да са били ограничени емисии, създадени за дипломатически или символични цели – например за отбелязване на събития около утвърждаването на държавата. Това би ги поставило по-близо до медальони или престижни знаци, отколкото до реална валута.
Въпросът за златните монети на Аспарух остава отворен. Съществуват интересни хипотези и отделни интерпретации, но липсват категорични доказателства, които да бъдат приети от научната общност. Именно затова темата продължава да бъде обект на спорове – между сензацията и научния скептицизъм. Този спор е класически пример за напрежение между частната нумизматика (аукциони, колекционери) и академичната археология (нужен е сигурен контекст и публикация в рецензирано списание).
*Статията е базирана на информация от https://gepard96.blog.bg/history/2011/09/19/zlaten-solid-sechen-ot-asparuh-nachaloto-na-bylgarskoto-mone.822809?reply=3157057
