Село Люляково в центъра на международни спорове

Разположено в област Бургас, село Люляково привлича вниманието не само със своята богата история, но и с мястото си в събития, свързани с промени на държавни граници и международни договорености. След края на Руско-турската война през 1878 г. населеното място остава в пределите на Източна Румелия съгласно решенията на Берлинския договор. По този начин съдбата на местното население се оказва пряко зависима от решенията на великите сили в Европа.

Историческите сведения показват, че районът около Люляково е обитаван още от древността. Археологически находки свидетелстват за наличие на халколитни селища, а в близост до река Луда Камчия са открити следи от тракийско селище, съществувало и през периода на римското владичество. Това превръща района в място с многовековна приемственост и значимо културно наследство.

През Средновековието селището е известно под името Граматиково. То се споменава в различни османски регистри от XV до XVIII век под сходни наименования. Бурните времена през XVIII век довеждат до разрушаването на селото от въоръжени групи, сред които башибозук, еничари и кърджалии. Част от жителите напускат района и поставят началото на нови селища в различни части на днешна Югоизточна България.

Останалото население преминава през труден период на насилствена ислямизация, след което се формира ново селище на същото място. След Съединението на България през 1885 г. селото става част от българската държава под името Кереметлик. По-късно, през 1934 г., то получава днешното си име – Люляково, с което е известно и до днес.

Допълнителен принос към развитието на селото има преселването на български семейства от района на Лампсак в Мала Азия през 1914 г. Тези потомци на български въглищари носят със себе си традиции и култура, които обогатяват местната общност. Така Люляково се превръща в своеобразен символ на историческите промени, миграционните процеси и международните събития, оказали влияние върху съдбата на българските земи.