Село Нова Ловча и споровете за Алиботушкият чай

Село Нова Ловча е разположено в Югозападна България, в община Хаджидимово, област Благоевград. Районът около селото е част от планината Славянка, където расте един от най-прочутите местни билки – Алиботушкият чай (Sideritis scardica), известен още като мурсалски, триградски или шарпланински чай. Това растение е защитено и включено в Зелената книга на растителните видове, като едновременно се радва на голяма популярност сред любителите на билколечението.

Пиринският чай е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, достигащо до 50 см височина. Цветовете му са жълтеникави и се подреждат прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Видът е балкански ендемит, като видовият епитет scardica идва от латинското име на Шар планина – Scardus, където бил открит и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Разпространението на билката включва Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш), на надморска височина между 1400 и 2200 метра. Среща се и в някои планини в Гърция, Северна Македония и Албания. В България растението е включено в Червената книга като застрашен вид и е защитено от Закона за лечебните растения.

Алиботушкият чай е известен със своите лечебни свойства – действа откашлящо, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Той се препоръчва при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други респираторни проблеми, което го прави ценен както за традиционната медицина, така и за съвременните билкови терапии.

Въпреки ценността на Алиботушкия чай, около неговото използване и събиране в Нова Ловча съществуват спорове. Местните жители, екологични организации и институции се разминават в мненията си за начина на събиране, устойчивото използване и защитата на растението, като се обсъждат различни мерки за съхраняването му за бъдещите поколения.

На снимката е Алиботушкият чай.