Село Пирин ли е било в центъра на българската средновековна металургия?

Село Пирин е разположено в Югозападна България, част от община Сандански, област Благоевград. То е известно като един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко, играещо ключова роля за развитието на занаята в региона. В землището на селото са открити останки от 11 пещи (пехци) и 5 самокова, като последният функционира до 1896 година, което показва дългата традиция на металургичното производство в района.

Освен пещите и самоковите, в Пирин са функционирали около 30 ковачници (кузни), които произвеждали разнообразни изделия – подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други метални инструменти. Произведените продукти се разнасяли главно по пазарите в Сярско, осигурявайки икономическо значение на селото и регионалното разпространение на металургичните изделия.

Средновековната металургия в село Пирин е важен фактор за разбирането на икономическото и технологичното развитие на Мървашко през периода. Занаята на ковачите и работата на самоковите и пещите демонстрира високото ниво на майсторство и организация на труда, което съществувало в селото.

До днес Пирин остава символ на богатата металургична традиция на региона и историческо свидетелство за развитието на черната металургия в българските земи.