Село Рибново и споровете му с Възродителния процес

Село Рибново е едно от най-известните села в Югозападна България по време на Възродителния процес, който се провежда през 60-те години на XX век. Намира се в община Гърмен, област Благоевград, и е известно със своите сватби, обичаи и традиции, които са дълбоко вкоренени сред местното население.

На 29 март 1964 година в Рибново пристига група агитатори, придружавани от милиционери и войници, за да наложат преименуването на помаците. Жителите на селото обаче реагират бурно – посрещат ги с камъни, дървета и брадви. Един милиционер е ударен в главата и изпада в безсъзнание, а военен отряд, който стреля във въздуха, също е атакуван от жителите, като един войник е пленен. Това показва решителността и сплотеността на местното население срещу принудителната политика.

В отговор на бунта, християните-учители са изгонени заедно със семействата им, на минарето на джамията е окачено турското знаме, телефонните връзки са прекъснати, а мостът на пътя към Гоце Делчев е взривен. Инцидентът в Рибново създава напрежение сред властите и предизвиква личната намеса на Тодор Живков, който нарежда прекратяване на кампанията за преименуване в района.

След бунта съпротивата се разраства и в съседните села. Делегации от Рибново и други села от региона Чеч се срещат с турското посолство и държавното ръководство, а също така разговарят с членове на Политбюро като Боян Българанов, който проявява съчувствие към техните оплаквания. На 1 април в селото пристига генерал Иван Бъчваров, който обвинява окръжното партийно ръководство за събитията и обещава, че преименуването ще става само доброволно.

В резултат на тези действия бунтът в Рибново е прекратен, а местното население масово връща старите си имена, които запазват до следващата кампания в началото на 70-те години. Историята на Рибново остава символ на съпротива срещу принудителната асимилация и доказва силата на общността в защита на своята идентичност и културни традиции.