Село Сушица и докога ще съществува селото?

В края на XIX век село Сушица е било едно от значимите български села в региона, част от Горноджумайската кааза на Серския санджак. Описанието на Георги Стрезов от 1891 година представя едно жизнено селище със 120 къщи, църква, училище и активно население, занимаващо се основно с дърводобив и дърводелство. Само няколко години по-късно, според Васил Кънчов, жителите вече наброяват около 650 души – всички българи християни.

Днес картината е коренно различна. Към 31 декември 2024 година в Сушица живеят едва 13 души. Причините за този драматичен демографски срив са типични за много планински села в Югозападна България – трудна достъпност, липса на работа, застаряване на населението и дългогодишна миграция към градовете и чужбина.

Въпросът „докога ще съществува селото?“ няма еднозначен отговор. Формално Сушица продължава да съществува като населено място, но реалното ѝ бъдеще зависи от това дали ще се намерят нови заселници, дали ще се развие алтернативен поминък (селски туризъм, екоземеделие) или дали институциите ще проявят интерес към съживяване на подобни обезлюдени райони.

Сушица днес е по-скоро жива памет за едно минало, отколкото функциониращо село. Нейното съществуване е крехко, но докато има дори и шепа жители, църква, спомени и име на картата, селото продължава да живее – макар и на ръба на изчезването.