Село Варвара и споровете за името му

Село Варвара се намира в Югоизточна България, в община Царево, област Бургас. Разположено е на стратегическо място по южното Черноморие – на около 71 км югоизточно от Бургас, 7 км от Царево и едва 4 км северозападно от Ахтопол. Близостта му до морето и древните пътища го превръща още от древността във важно, макар и малко селище.

Според местна легенда името на Варвара води началото си от тракийски племена, които в древността обитавали района. Те се занимавали със земеделие и животновъдство и често влизали в сблъсъци със съседния гръцки град Агатополис, днешен Ахтопол. Гърците започнали да ги наричат „варвари“ – варварой, а селището, в което живеели, получило името Варвара.

Най-ранните писмени сведения за селото се откриват в картографски източници от края на XVIII век. На картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г. селището е отбелязано под името Vardarach (Вардарах), а по-късно се появява и в картата на Макс Шимек. Тези данни показват, че Варвара вече е било познато място в географските описания на региона.

До средата на XIX век на мястото на днешното село е съществувал само малък параклис, посветен на света Варвара. Той бил почитан от жителите на околните селища – Царево, Ахтопол, Кости и Бродилово. Параклисът постепенно се превръща в духовен център, около който започва да се оформя постоянно население.

До Балканската война населението на Варвара е предимно гръцко. След 1913 г. гърците се изселват, а на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от които идват от село Ятрос. Новото селище приема името на светицата-покровителка на стария параклис и така Варвара се утвърждава като българско село със сложна и многопластова история.

На снимката е бронзова ръка, използвана при почитане на тракийския бог Сабазий.