Село Веселие и споровете между османци и черкези

Село Веселие се намира в Югоизточна България, в община Приморско, област Бургас. То възниква по време на османската власт около 1731 г. върху земи, стопанисвани от османския феодал Съръм бей. Неговите поданици изграждат първите жилища, около които постепенно се оформя селището, известно първоначално с името Съръмуса.

През 1861 г. в близост до селото се заселва група черкези, преселени от Кавказ в рамките на османската политика за разселване на мюсюлманско население в Балканите. Те основават отделно селище с името Ченгер. Опитите на османската администрация да ги приобщи към уседнало земеделие остават без траен успех.

С времето отношенията между местното население и черкезката общност се изострят. Източници от епохата свидетелстват за чести конфликти, свързани с несигурност, насилие и набези, които допринасят за напрежението в района. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. част от черкезите участват в нередовни военни формирования и действия, които допълнително дестабилизират местното население.

След отстъплението на османската армия през зимата на 1878 г. черкезкото население от селището Ченгер напуска района и се изселва в Османската империя. Това слага край на конфликта в непосредствена близост до Веселие и позволява на селото да се развива по-стабилно в следосвобожденския период.

Днес историята на Веселие отразява сложните демографски и политически процеси в Югоизточна Тракия през XVIII и XIX век, белязани от османска администрация, преселения на различни етнически групи и последиците от големите военни конфликти на епохата.

На снимката е картина на черкезки страж от художника Станислав Хлебовски.