Село Винарско – жертва на разпокъсването на България

Село Винарско се намира в Югоизточна България, в община Камено, област Бургас. Разположено е на около 30 км запад-северозападно от Бургас, на 9 км от Камено и на 15 км юг-югозападно от Айтос. Селото лежи в Бургаската низина, между два разклонения на левия приток на Чукарска река. Централната му част се намира на 162 м надморска височина, като северният край достига 175 м, а южният намалява до 130 м.

Историята на Винарско е тясно свързана с големите политически промени в региона след Руско-турската война през 1877–1878 г. По Берлинския договор от 1878 г. селото остава в рамките на Източна Румелия. След Съединението на България през 1885 г. то официално е присъединено към страната, като придобива ново административно значение.

До началото на XX век селото е познато с името Буюклий. Това име се използва дори при преброяването на населението през 1926 г., докато през 1934 г. официално се записва като Винарско (Буюклии). Промените в наименованието отразяват историческите събития и демографските промени в региона, както и усилията на българската държава за уеднаквяване на топонимите.

Географското разположение на селото е ключово за неговото икономическо развитие. Разположено в плодородната Бургаска низина и близо до водните ресурси на Чукарска река, Винарско е било подходящо за земеделие и животновъдство. Местните жители традиционно са се занимавали с обработка на земята и отглеждане на лозови насаждения, което вероятно е повлияло на съвременното име на селото.

Днес Винарско е спокойно село с малобройно население, което пази културното и историческото наследство на района. Историята на селото отразява промените в политическата карта на България, миграциите и съхранението на местните традиции, което го прави интересна дестинация за изследователи на регионалната история.

На снимката е село Винарско отвисоко.