Село Зойчене и въпросът: възможна ли е плодородна земя в планинско село?

Село Зойчене в Малешевската планина показва, че дори планинските райони могат да имат плодородна земя и условия за земеделие.

Село Зойчене се намира в Югозападна България, в община Петрич, област Благоевград. Разположено е в планински район, където природата съчетава красотата на Малешевската планина с традиционния селски начин на живот. Макар и малко като населено място, Зойчене е част от историческия и културен пейзаж на Петричко.

За селището се споменава още в края на XIX век. През 1891 година Георги Стрезов отбелязва Зойчене като една от махалите на голямото тогава село Игуменец, което се намирало на четири часа пеш от Петрич. Според него Игуменец се състоял от дванадесет махали, сред които Зайчине (днес Зойчене), Занога, Зарадол и Зинопол – всички разположени по склоновете на Малешевската планина.

Интересното в описанието на Стрезов е твърдението, че въпреки планинския си характер районът притежава „прекрасна орна земя“. Това повдига днешния въпрос – възможно ли е да има плодородни терени в едно планинско село? Отговорът е „да“. Планините често предлагат ливади, пасища и обработваеми тераси, където плодородната почва се задържа, а чистият въздух и изобилието от вода създават добри условия за земеделие.

Малешевската планина, както е отбелязано и в източниците, е покрита с ливади чак до върховете, което я прави благоприятна за животновъдство, лозарство и отглеждане на планински земеделски култури. Тези природни дадености са позволили на хората от Зойчене и околните махали да развиват поминък, въпреки надморската височина.

Днес Зойчене остава част от живата памет на Петричкия край – място, в което историята, природата и селският труд се преплитат. Селото е още едно доказателство, че българските планини не са само сурови и трудни за живот, а могат да бъдат и дом на плодородие, традиции и устойчив поминък.