Сезан – между правото и живописта: Спорът, който създаде художник

 

Когато бъдещето на модерната живопис зависи от една бащина амбиция и едно упорито младежко „не“.

По желание на баща си – строгия банкер Луи-Огюст – младият Пол Сезан (1839–1906) записва право в Екс-ан-Прованс. Но животът му бързо се раздвоява между сухите лекции по право и неутолимото желание да рисува. От онзи период Сезан оставя не само рисунки, но и стихове, пропити с разочарование:

„Уви! На правото мъчителния път поех.

— Не го поех, принуден бях да го поема!

Туй право, туй ужасно право, виждам, че с успех

през три години радостта ми ще отнема!“

Сезан дори се заема с ироничен проект – да преработи сборника със законите в александрийски стихове:

„О право, кой ли те роди и дни злочести

ми отреди със тъй досадните Дигести?“

Банкер и артист: сблъсък на светове

Луи-Огюст Сезан иска синът му да наследи банковия бизнес. Мечтата на Пол обаче е друга – той иска да учи живопис в Париж. Компромисът е неясен: бащата му позволява да посещава курсове по рисуване, но настоява да завърши право.

Дори учителят по рисуване – Жибер – обезкуражава бащата да изпрати Пол в Париж, заявявайки, че не вижда в него особен талант. Дали това е искреност, или опит да задържи ученика си, остава неясно. Но думите му дават коз в ръцете на бащата – и съмнение в съзнанието на сина. „Светът не ме разбира, а аз не разбирам света, затова се оттеглих от него.“ – казва Пол Сезан, давайки израз на болката от неразбирателството в семейството – един дълбок и постоянен спор между реализма на бащата и мечтите на сина.

Подкрепата на Зола и мълчаливият бунт

Единственият, който безрезервно вярва в Пол, е неговият приятел Емил Зола. На Сезановото самосъмнение – „Живописта, която обичам, макар да не ни се удава“, Зола отговаря с категоричност:

„Трябва да задоволиш баща си, като учиш колкото можеш по-усърдно право.
Но трябва също така и мъжки да рисуваш – unguibus et rostro (лат. – с нокти и зъби).“

Сезан продължава да рисува навсякъде – по улиците, у дома, дори баща си, докато чете вестник. Все по-рядко се появява на лекции. Между баща и син избухват ежедневни спорове. В едно писмо Сезан пише на Зола:

„Ще говоря вече, за да не казвам нищо, защото поведението ми противоречи на думите.“

Капитулацията на властта

В крайна сметка бащата капитулира. Решава, че ако разумът не въздейства, то може би „мизерията на Париж ще отрезви сина му“. През 1861 г. Пол Сезан пристига в столицата на изкуствата. Записва се в ателието на Сюис и посещава Лувъра. Светът на живописта го поглъща – завинаги.

Наследството на един бунт

Трудният път към изкуството, отстояван с мълчалив инат и неспокойна четка, изгражда един от най-влиятелните художници на модерността. Спорът между баща и син не е просто лична драма – това е сблъсък между рационалното и чувствителното, между сигурността и вдъхновението. Един сблъсък, благодарение на който живописта никога вече няма да бъде същата.