Синовете на цар Дарий I (550 г. пр. н. е. – 486 г. пр. н. е.) – наследствени спорове

Споровете между елини и перси продължават повече от век. След битката при Маратон през 490г. гърците постигат победа над по-многобройните перси. Поражението кара царя на Персия Дарий I (550 г. пр. н. е. – 486 г. пр. н. е.) да започне нови приготовления за поход срещу атиняните.

Между синовете му (общо седем) започва спор за властта – „трябвало според обичая на персите той да посочи бъдещия цар, щом се отправял на поход.“(Херодот – 484 г. пр. н. е. – 425 г. пр. н. е.) Дарий има трима сина от първата си жена (дъщеря на Гобрюас), а от втората – четирима (втората жена на Дарий е Атоса, дъщеря на Кир Велики, който сам се определя като „могъщ цар, цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите посоки на света…“ – „Обръщението на Кир“). Първите трима са родени преди Дарий да стане цар. Най-старият от тях е Артобадзанес. Най-възрастният от другите четирима е Ксеркс. Властта според обичаите на персите трябва да бъде дадена на най-възрастния син.

Херодот разказва, че по времето на този спор, когато Дарий още не бил казал мнението си, в Суза пристига „Демаретос, син на Аристон, който бил лишен от царска власт в Спарта и сам си наложил изгнание от Лакедемон“. Демаретос посъветвал Ксеркс да напомни на Дарий, че той се е родил, когато Дарий е бил вече цар, а Артобадзанес е роден във време, когато Дарий е бил обикновен човек. Демаретос посочва, че подобни спорни ситуации, свързани с наследството, също съществуват в Спарта и се разрешават не в полза на първородния син, а в полза на този, който се е родил след като бащата е станал цар. Дарий признава, че думите на Демаретос са справедливи и поставя край на наследствения спор, като посочва Ксеркс за цар. Херодот има свое мнение в този спор: „На мен ми се струва, че и без този съвет Ксеркс щял да стане цар, защото Атоса била всесилна“.

Случва се така, че Дарий умира след една година, без да осъществи похода срещу Атина, а след смъртта му на престола остава Ксеркс.