Случайност или божествена намеса е оцеляването на картина от Рафаело след корабокрушение?

„Само защото не знаете какво представлява такава гениална натура като Рафаело, не се вълнувате, че той е бил и повече няма да бъде“. (Ницше, 1844-1900)

За краткия си 37-годишен живот Рафаело (Рафаело Санцио да Урбино, 1483-1520) получава прозвището „Божественият Рафаело“. На иврит името му означава „Бог изцели“. Той се е родил на 6 април 1483 и  умира на 6 април 1520г. Още едно божествено знамение ли е това, или е просто съвпадение, че първият ден от небесния му живот е последният ден от земния. Смъртта на Рафаело е почувствана в Италия като свръхестествено събитие. Кардинал Пиетро Бембо пише епитафа, който е върху мраморния саркофаг на художника: „Тук почива онзи прочут Рафаело, от когото природата се боеше, че ще бъде завладяна, докато е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще умре“.

Около 1514-1516г. Рафаело рисува картината „Христос, падащ по пътя към Голгота“. Сцената изобразява Христос, който носи кръста до неговото разпъване, а Богородица, неговата майка, припада.

Тази картина е създадена по поръчка на сицилианския манастир Санта Мария дело Спасимо (Палермо). От Рим през 1517г. е изпратена по море, но корабът потъва. Според Вазари голяма буря хвърля кораба върху скали и той е разбит на парчета. Загива целият екипаж. На дъното на морето се оказва и целият товар. Единственото нещо, което оцелява при това корабокрушение, е картината на Рафаело. Тя се носи сред вълните в сандък и я намират на плажа до Генуа. Така се ражда легендата за божествената намеса при спасяването на картината. Вазари разказва за сандъка, в който е картината: “когато беше изтеглен на брега, се видя, че е нещо божествено и Бог се погрижи за него, като беше намерен невредим, дори и ветровете и вълните в яростта си уважаваха красотата на такова произведение“.

Сицилианските монаси молят за застъпничеството на папата и си връщат картината в Палермо. През 1661г. тя е поставена на главния олтар в кралския параклис (Филип Четвърти) в Мадрид. През 1674г. Хуан Кареньо де Миранда прави копие на оригинала на Рафаело. По време на военните си победи Наполеон взема картината и от 1813 до 1822 тя е в Париж. По-късно е прехвърлена в Прадо, където е реставрирана през 2012г. В момента картината е в Museo del Prado (Мадрид).

„Времето е отмъстителен бандит, който краде красотата на предишното ни аз.“ – казва Рафаело. И все пак има неща, които времето не е успяло да открадне, и сред тях е красотата на шедьоврите на Рафаело, които вероятно имат закрилата на Бог.