Спорът между Австрия и Мексико за короната на Монтесума

 

Короната на Монтесума

Короната на Монтесума е културно-исторически артефакт. Тя е с пера от кветзал, розово фламинго, кукувица, подредени в полукръг. Името кветзал се свързва с дума от диалекта на ацтеките и в превод означава „дълго перо“. Тази птица живее в Централна Америка и е с ярко оперение. В централноамериканските митологии е смятана за свещена. Тя е национален символ на Гватемала, на нея е кръстена националната валута на страната. Освен с пера от свещени птици, короната на Монтесума е украсена със скъпоценни камъни и плочки от злато. Има форма на ветрило с височина 116 см и диаметър 175 см. Прикрепя се към главата с няколко кожени връзки.

Приема се, че тази корона е принадлежала на Монтесума II (1466 – 1520), който е последният император на ацтеките. Има и друга теза, според която  приписването на короната на последния владетел на ацтеките е умишлена спекулация. Факт е, че няма преки доказателства за връзката между короната и владетеля на ацтеките Монтесума II. В превод името Монтесума има значение „ядосан като господар“. Като император той влиза в конфликт с испанския конкистадор Ернан Кортес, който унищожава държавата на ацтеките и поставя Мексико под владичеството на Испания.

За първи път короната на Монтесума е спомената в описа на колекцията на ерцхерцог Фердинанд в замъка Амбрас (Инсбрук, Австрия). През 1563г. Фердинанд II става суверен на Тирол и преустройва средновековната си крепост в ренесансов замък, в който събира колекция от украшения, картини, скулптури от цял свят. След смъртта му колекцията е описана, а през 19 век е изпратена във Виена в Художествено-историческия музей. Някои предмети от предколумбова Америка са изместени във Виенския музей по етнология.

През 1878г.  короната на Монтесума е подложена на реставрация, при която липсващите златни плочки по нея са заменени с позлатен бронз, а липсващите пера с пера от птици от същия вид, както при оригиналите.

В момента короната се намира във Виенския етнологически музей.

Страните по спора

Мексико

Мексико от години се опитва да върне културните ценности, които са взети от територията на страната. Короната на Монтесума се смята за най-ценната мексиканска реликва в чужбина. В Музея по антропология в Мексико има копие на короната на Монтесума от 50-те години.

Един от най-известните мексикански активисти, които повече от 30 години настояват за връщането на короната, е Xokonoschtletl Gómora. Той става основател на Международна гражданска асоциация на хората от долината на Мексико и представител на Мексиканския фронт за правата на човека в ООН. От 1986г. до сега Xokonoschtletl Gómora организира интересна инициатива всяка година. Това е марш, който преминава от офисите на ООН във Виена до сградата на парламента. Негови идеи със същата цел са и много артистични и културни събития. Такива са например създаването на предиспанска група за танцова музика. През 2008г. добавя своята гледна точка към споровете за Бога, като издава книгата си „Единственият ни Бог е Земята“.

Други известни мексикански активисти, подкрепящи идеята за връщането на короната, са Хорхе Триана (депутат от Партията на националното действие) и Рафаел Елиас Санчес (депутат от Партията на демократичната революция).

Австрия

Искането за връщането на короната се подкрепя от Националния институт по антропология и история в Австрия, от Томас Клестил (австрийски дипломат и политик, бивш президент на Австрия 1992-2004), от Хайнц Фишер (бивш президент на Австрия с два мандата 2004-2016). През 2005г. членове на Социалдемократическата партия на Австрия начело с Петер Шидер (председател на парламентарната комисия по външна политика) внасят предложение за връщане на короната на Монтесума. Според тях това е достоен жест в знак на благодарност, че Мескико подкрепя Австрия през 1938г., протестирайки срещу анексирането й към нацистка Германия. През 2009г. същото предложение внася и Комунистическата партия на Австрия.

В заключение:

В спора между Австрия и Мексико за короната на Монтесума и двете страни  са направили научни изследвания във връзка с евентуалното преместване на короната от Австрия до Мексико. Тези изследвания показват, че ценният предмет няма да оцелее при транспортирането му. Оправдан ли ще е рискът да се търси справедливост по отношение принадлежността на културния артефакт, ако това да се случи?