Спорът между българи и румънци в Старо село
През 1926 година Старо село, както и цяла Южна Добруджа, се намира под румънска власт. Периодът е белязан от силно политическо и обществено напрежение, а в региона действа Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Нейната цел е освобождението на Южна Добруджа от румънското управление и присъединяването на областта към България.
В нощта между 3 и 4 юли 1926 година чета на ВДРО навлиза в Старо село. При последвал инцидент началникът на местния румънски жандармерийски пост загива от собствената си бомба. Четата успява да се изтегли зад границата без жертви, но случилото се предизвиква мащабна акция на румънските власти в района.
Още на следващия ден Старо село и околните населени места са блокирани и започват масови арести. Над 70 души са задържани, като много от тях са подложени на побои и изтезания. Целта е да бъдат принудени да признаят, че са оказвали помощ и подкрепа на дейците на Вътрешната добруджанска революционна организация.
На 6 юли 1926 година 27 от задържаните, сред които двадесет и двама жители на Старо село, са отведени по пътя към Силистра. В местността Кулвала те са избити от румънски жандармеристи. Трагедията остава един от най-мрачните епизоди в историята на селото и свидетелство за насилието и политическото противопоставяне в Южна Добруджа през този период.
Днес в центъра на Старо село се издига паметник в чест на жертвите от 1926 година. Той съхранява паметта за загиналите и напомня на следващите поколения за трагичните юлски събития. Почитането на жертвите е част от съхраняването на местната историческа памет и от разказа за сложната съдба на Южна Добруджа през първата половина на XX век.
