Спорът между Нютон и Хук за гравитацията (гениалност в сблъсък с човешка суета)

 

Участници:

Исак Нютон (1643-1727) и Робърт Хук (1635-1703)

Контекст

В зората на научната революция Английското кралско дружество е средище на идеи, експерименти и… его. Исак Нютон – математик, астроном, алхимик, философ и физик – публикува своя фундаментален труд Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica през 1687 г., в който формулира закона за всеобщото привличане. Робърт Хук, също член на Кралското дружество, вече е уважаван учен, изобретател, микроскопист и автор на Micrographia (1665), но е известен със склонността си да твърди, че е открил всичко преди другите. Влиза в остри и често ожесточени спорове и с други учени, включително с Йоханес Хевелий, Кристиан Хюйгенс и Готфрид Лайбниц.

Съдържание на спора

През 1660 г. Робърт Хук формулира Закона на Хук за еластичността, един от основните физични закони от класическата механика. По-късно прави научни открития в оптиката. Хук е основател на вълновата оптика и на него се дължи откриването на т.нар. пръстени на Нютон.

❝Ако съм видял по-далеч, то е защото съм стоял на раменете на гиганти.❞
— Исак Нютон, 1675 г. (цитатът е от 1675, а кореспонденцията по темата за гравитацията с Хук е от 1679, но това изказване често се интерпретира като адресирано именно към Хук) На пръв поглед това звучи като възхвала, но много историци смятат, че това е фин сарказъм – Хук е бил със слабо телосложение и прегърбен, което прави израза горчива подигравка.

В друго писмо от 1675 г. Исак Нютон пише на Хук:​

„Това, което се случва пред много свидетели, рядко е без някаква допълнителна загриженост освен за истината; но това, което се случва между приятели насаме, обикновено заслужава името консултация, а не спор.“

През 1679 г. Хук започва кореспонденция с Нютон относно движението на телата и тяхната траектория под действието на сила, която може да е аналогична на гравитацията. Той твърди:

❝Предполагам, че всяко тяло се привлича от всяко друго тяло с сила, обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях.❞
— Робърт Хук, писмо до Нютон, 1679 г.

Нютон – вече работещ върху по-сложна теория, подкрепена с математически доказателства – отговаря най-често сдържано:

„Не съм успял да открия причината за тези свойства на гравитацията от явленията и не измислям хипотези…“ (Писмо до Хук, 1679–1680 г.)

Кореспонденцията между двамата от 1679 е документирана в историческите архиви. Тези писма са ключов момент в спора им, тъй като Хук твърди, че той е вдъхновил Нютон за закона за всеобщото привличане, а Нютон отрича приноса на Хук.

Отмъщението на Нютон

Когато Хук умира през 1703 г., Нютон става президент на Кралското дружество и започва да пренаписва научната история зад кулисите. Има твърдения, че Нютон умишлено не включва никакво споменаване на Хук в по-късните издания на Principia – въпреки че Хук безспорно допринася с идеи.

Науката на сърдитите

Това е една от най-детинските научни свади между гениални умове. Научният свят често се представя като място на рационални дискусии, но тук виждаме гениалност в сблъсък с човешка суета. Гении се карат като тийнейджъри в чат – с намеци, заобиколки и зле прикрита омраза. Творчески умове с величествени формули, но и дребнави нагони за признание.

Заключение

Спорът между Нютон и Хук не е просто сблъсък на идеи – това е борба за безсмъртие. Иронията? Днес всички помнят Нютон, а Хук – почти никой извън научните среди, освен ако не четеш внимателно учебниците по физика.